Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 14

И мама каза, че й е втръснало от тази къща, че по цял ден работи и ако така й се отблагодаряваме, предпочитала да се върне при майка си (моята маминка, същата, която ми подари синята количка) и че всичко, което искала, било малко спокойствие, ако не е прекалено от нейна страна.

Тогава татко прекара ръка по лицето си от челото до брадичката.

— Добре де, добре — каза. — Да не драматизираме. Покажи ми да я видя тая прословута задача, Никола̀, и да не говорим повече за това.

Дадох си тетрадката на татко, той прочете условието на задачата, пак го прочете, облещи очи, хвърли тетрадката на килима и после изкрещя:

— А, не, не и не! Аз също съм изморен! Аз също съм болен! Аз също работя по цял ден! Аз също, като се върна вкъщи, искам малко тишина и спокойствие! И колкото и странно да ви се вижда, нямам желание да решавам задачи по аритметика!

— При това положение — казах, — напиши ми извинителна бележка до учителката.

— Знаех си! — викна татко. — За нищо на света! Би било твърде лесно! Реши си задачата като всички други!

— Аз също съм болен! — викнах. — Аз също съм адски уморен!

— Слушай — рече мама на татко, — наистина ми се струва, че малкият е неразположен, бледичък ми изглежда. Трябва да признаем, че много ги товарят в училище, а той още не е напълно оздравял от ангината. Питам се дали не е по-добре да си почине малко тази вечер, да си легне ранко. Какво пък, не е чак толкова страшно, ако веднъж не си реши задачата.

Татко помисли, помисли, после рече хубаво, но само защото тази вечер до един сме болни. Аз пък останах адски доволен, целунах татко, целунах мама и се претърколих на килима. Татко и мама се разсмяха и татко взе една от своите визитки — новите, с лъскави букви — и написа отгоре:

„Госпожице, поднасям ви моите почитания и ви моля да извините Никола̀, задето не си е написал домашното по аритметика. Всъщност следобед се върна от училище с лека температура и предпочетохме да го сложим да си легне.“

— Обаче те предупреждавам, Никола̀ — каза татко. — За последен път тази година ти давам извинителна бележка! Добре ли ме разбра?

— О, да, татко! — казах.

Татко написа датата, подписа се и мама ни рече, че вечерята е готова. Беше направо супер, понеже имаше печено с картофки и понеже всички бяхме доволни и щастливи.

Когато пристигнах в училище тази сутрин, приятелчетата си говореха за задачата по аритметика.

— На мен отговорът ми излиза 3508 яйца — рече Жофроа.

Това адски разсмя Йод.

— Ей, момчета! — провикна се той. — Жофроа ги изкарва 3508 яйца!

— Аз също — обади се Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката.

Тогава на Йод му секна смехът и той се запъти в дъното на двора да нанася поправки в тетрадката си.

Жоашен и Мексан бяха стигнали до един и същи резултат — 3.76 яйца. Когато има мъчни домашни, Жоашен и Мексан си говорят по телефона и учителката често им лепва по една нула на всеки. Този път обаче ни казаха, че са спокойни, понеже бащите им си говорили по телефона.