Читать «Ловецът на елени» онлайн - страница 335

Джудит отново изстена. Този път не егоистични чувства, не спомени от миналото причиниха болката й. Проявяваше се чистата, сърдечна мъка на сестринската любов, засилвана още повече от съзнанието за кротката смиреност и съвършената искреност на съществото, което се намираше пред нея. В този миг тя с радост би дала живота си, за да спаси Хети. Но тъй като това беше извън човешките възможности, оставаше й единствено да тъжи.

Тласкан от вътрешен порив, на който не можеше да устои, Уорли се върна в помещението, макар същевременно да чувстваше, че е готов да напусне завинаги американския континент, стига да беше възможно. Вместо да спре при вратата, сега той се приближи към леглото на страдащата и се открои по-ясно в нейния помътен взор.

Хети все още можеше да различава по-големите предмети и погледът й скоро се спря върху него.

— Вие ли сте офицерът, който дойде с Хари? — запита тя. — Ако сте вие, всички трябва да ви благодарим, защото, макар че аз съм ранена, останалите спасиха живота си. Хенри Марч ли ви каза къде да ни намерите и колко много се нуждаем от вашата помощ?

— Новината за индианците научихме от един бързоходец — отвърна капитанът, щастлив, че и самият той може да се успокои малко чрез този приятелски разговор — и незабавно бях изпратен да отрежа пътя им за отстъпление. Наистина щастливо обстоятелство беше, че срещнахме Бързия Хари, както го наричате вие, защото той ни послужи като водач. И не по-малко щастие беше, че чухме стрелба, която, както разбрах сега, е била за упражнение, но тогава не само ни накара да побързаме, а ни насочи и точно към онзи край на езерото, дето трябваше да се озовем. Делауерът ни видя на брега навярно с далекогледа; и той, и Вах-та!-вах, както разбрах, че се нарича съпругата му, ни направиха великолепна услуга… Това беше наистина щастливо стечение на обстоятелствата, Джудит.

— Не ми говорете за щастие, сър! — отвърна девойката пресипнало и отново скри лице в ръцете си. — За мен светът е пълен с нищета. Никога вече не искам да чувам нищо за мишени, пушки, войници или изобщо за мъже!

— Познавате ли сестра ми? — запита Хети, преди смъмреният офицер да намери време за отговор. — Откъде знаете, че името й е Джудит? Вие сте прав, тя се казва така, а аз съм Хети Хътър, по-малката дъщеря на Томас Хътър…

— За Бога, мила сестро… заради мен, миличка Хети! — прекъсна я умолително Джудит. — Недей, престани, не говори повече за това!

Хети изненадана я погледна, но свикнала да се подчинява, тя прекъсна своите неудобни и мъчителни въпроси към Уорли и впери очи в библията, която още държеше в ръцете си тъй, както друга биха държали при корабокрушение или пожар кутийка със скъпоценности.

Последва дълго мълчание, което продължи повече от два часа. През това време Уорли на няколко пъти влиза и излиза от колибата — вън се чувстваше неудобно и все пак не издържаше дълго вътре. Командирът издаде различни заповеди, които хората му се заеха да изпълняват. И в отряда настъпи раздвижване, особено когато подпоручик Крейг привърши с неприятната си задача да погребе мъртъвците и изпрати човек от брега за нареждания какво да прави по-нататък със своето отделение.