Читать «Ловецът на елени» онлайн - страница 334

Хари допълваше групата — седнал на ниско столче до вратата, като човек, който се чувства излишен в тази среда, но се срамува да я напусне, без да го поканят да стори това.

— Кой е този човек с червените дрехи? — запита Хети веднага, щом капитанската униформа привлече погледа й. — Кажи ми, Джудит, този ли е приятелят на Хари?

— Той е командирът на частта, която спаси всички ни от ръцете на хуроните — отвърна тихо сестра й.

— Нима и аз съм спасена? Нали казаха, че съм улучена от куршум и скоро ще умра? Мама почина, мъртъв е и татко. Но ти остана жива заедно с Хари, Джудит. Страхувах се, че ще убият Хари, когато го чух да вика между войниците.

— Нищо, нищо, мила Хети! — прекъсна я Джудит в желанието си да запази тайната на своята сестра, още повече в един такъв момент. — Хари е добре, и Ловецът е добре, а добре е също и делауерът…

— Как можаха да улучат една бедна девойка като мен и да оставят толкова мъже невредими? Никога не предполагах, че хуроните са толкова лоши, Джудит.

— То е станало случайно, клета Хети… Било е наистина нещастна случайност! Никои не би желал нарочно да те рани.

— Щастлива съм, че е така. Струваше ми се чудно. Аз съм слабоумна и червените хора никога преди това не ми бяха причинявали зло. Щях да съжалявам, ако останех с впечатлението, че са се променили. И щастлива съм, Джудит, че не раниха Хари. Ловецо, радвам се, че съдбата не позволи някой да пострада! И после голямо щастие беше, че войниците дойдоха навреме, защото огънят би те изгорил.

— Истинско щастие беше това, сестро!

— Мисля, Джудит, че ти познаваш някои от офицерите, ти познаваше толкова много от тях.

Джудит не отговори, тя скри лице в ръцете си и заплака. Хети впери учуден поглед в нея. Но като предположи, че причина за тази скръб бе собственото й положение, тя направи опит да успокои нежно сестра си.

— Не тъжи за мен, Джудит — каза развълнуваната и чистосърдечна девойка. — Аз не съжалявам, че може да умра. Ех, и татко, и мама са мъртви, а каквото стана с тях, може да стане и с мен. Нали знаеш, че струвам по-малко, отколкото кой да е друг от семейството ни, малцина ще си спомнят за мен, след като ме спуснете в езерото.

— Не, не, не… Нещастна, мила, мила Хети! — извика, Джудит, овладяна от необуздана скръб. — Аз поне ще мисля винаги за теб. И как на драго сърце, о, как на драго сърце бих сменила мястото си с тебе, за да бъда чистото, прекрасно, невинно същество, каквото си ти!

До този миг капитан Уорли бе стоял, облегнат на вратата на кабината. Но когато този порив на чувства и може би на разкаяние обхвана красивата девойка, той бавно и замислено се отдалечи, без дори да забележи своя лейтенант, който пъшкаше под грижите на лекаря.

— Нещо става с очите ми, Джудит — подхвана след малко Хети. — Изглеждаш ми замъглена и сякаш си някъде далеч, а също и Хари — сега, когато гледам към него. Никога не бих повярвала, че Хенри Марч може да изглежда толкова мрачен! Защо ли, Джудит, виждам днес толкова зле — аз, за която мама винаги казваше, че имам най-добрите очи от цялото ни семейство? Да, така беше; умът ми беше слаб — такива хора ги наричат малоумни, но очите ми бяха толкова силни!