Читать «Ловецът на елени» онлайн - страница 333

Сумак и всички възрастни жени, както и някои от хуронските девойки, бяха паднали прободени от щикове или сред суматохата на битката, или поради невъзможността да се различават мъжете от жените при тяхното толкова просто облекло. По-голямата част от воините загинаха на място. Все пак неколцина успяха да избягат, а двама-трима бяха пленени невредими.

Що се отнася до ранените, при тях щиковете спестиха доста главоболия на доктора. Разцепеният дъб беше оцелял, но ранен и пленен. Капитан Уорли и лейтенантът минаха край него, когато се отправиха към „ковчега“. Индианският вожд седеше горд и мълчалив на единия край на сала — ръцете и краката му бяха вързани, но той не проявяваше никакви признаци на униние или отчаяние. Положително скърбеше за загубите на племето си. Но правеше това така, както най-добре подобаваше на един истински воин и вожд.

Двамата офицери намериха хирурга в главното помещение на „ковчега“. Той тъкмо напущаше леглото на Хети и на неговото сурово, изровено от сипаница шотландско лице беше изписано истинско състрадание — нещо, което рядко можеше да се забележи у този човек. Всичките му усилия бяха отишли напразно и сега вече беше изгубил надежда, че девойката ще остане жива повече от няколко часа.

Доктор Грейъм беше навикнал да гледа смъртта и обикновено такива сцени не му правеха впечатление. Но случаят с нещастната Хети беше оказал влияние върху него и това беше ясно изписано върху разстроеното му лице.

— Няма ли надежда да оздравее от раната? — запита го Уорли и обърна поглед към бледата Джудит, чиито страни бяха пламнали в същия миг, когато офицерът влезе в помещението.

— Не повече, отколкото и за Чарли Стюарт да стане крал на Англия! Приближете се и отсъдете сами, джентълмени… Лейтенант Торнтън, сега съм на ваше разположение. Можем да видим ръката ви в съседната стая и да пофилософстваме на воля за сложността на човешкия дух.

Лекарят и лейтенантът се оттеглиха и Уорли има възможност да се огледа по-спокойно и да разбере по-добре настроението и чувствата на хората, събрани в помещението.

Нещастната Хети беше поставена полуседнала на простото си легло. Приближаването на смъртта бе ясно изписано на лицето й, макар че от време на време се смекчаваше странно от проблясъци, в които сякаш беше съсредоточен целият разсъдък на това същество. Джудит и Вах-та!-вах бяха близо до нея. Сестра й седеше, потънала в дълбока скръб, а индианката — готова да окаже всяка една от ония нежни грижи, на които са способни само жените.

Ловецът — лично той невредим — беше застанал до края на леглото, облегнат на „Убиеца на елени“; цялата войнственост, която доскоро блестеше върху лицето му, беше отстъпила пред обичайния му честен и доброжелателен вид, смекчен сега още повече от дълбоко съчувствие и печал. Голямата змия се намираше в дъното на помещението — изправен и неподвижен като статуя, но тъй наблюдателен, че дори и мигване с клепач не би се изплъзнало от острия му поглед.