Читать «Ловецът на елени» онлайн - страница 337

— Хари е тук, миличка Хети — прошепна сестра й, приближила дотолкова лицето си до умиращата, че думите й да не бъдат доловени от другите. — Да му кажа ли да дойде да се сбогува с теб?

Слабо стисване на ръката й послужи вместо утвърдителен отговор и след това Хари беше доведен до леглото. Може би този красив, но груб горски скитник никога не се беше намирал в по-неловко положение, макар, че влечението, което Хети изпитваше към него, беше твърде чисто и необвързващо, за да създаде и най-малкото съмнение в неговия ум. Той позволи на Джудит да постави твърдата му грамадна ръка между ръцете на Хети и застана в очакване сред неловкото мълчание, което се бе въдворило.

— Това е Хари, мила — прошепна Джудит, като се наведе над сестра си, срамувайки се да произнесе думите така, че да ги чуе и сама, — говори му и го пусни да си иде.

— Сбогом, Хари! — промълви девойката, като леко притисна ръката му. — Много бих искала да се опиташ да заприличаш повече на Ловеца!

Тези думи бяха произнесени с мъка; за миг върху лицето на девойката изби слаба червенина, след това тя пусна ръката на гиганта и извърна лице настрана, слаба и немощна, сякаш бе разчистила сметките си с целия свят. Тайнственото чувство, което я беше привързвало към младия човек — толкова нежно, че беше останало почти незабележимо за самата нея — и което не би съществувало никога, ако разумът й беше притежавал повече власт над чувствата, се замени от мисли, които, макар по-възвишени, едва ли биха могли да бъдат по-чисти.

— За какво мислиш, мила сестро? — прошепна Джудит. — Кажи ми, за да ги помогна поне в този миг.

— Мама… виждам мама и светли същества стоят около нея в езерото… Но защо го няма татко?… Странно е, че виждам мама, когато не мога да те видя теб!… Сбогом, Джудит!…

Последните думи бяха произнесени след кратко мълчание и сестра й остана известно време надвесена над нея, твърде развълнувана, за да забележи, че нежният дух вече беше напуснал тялото.

Тъй умря Хети Хътър, едно от ония тайнствени звена между материалния и духовния свят, които изглеждат лишени от толкова много ценни и необходими неща, ала всъщност дават прекрасна представа за правдивост, чистота и невинност.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

Престъпно е баронска щерка да озлочестиш.

Позор е със разбойник да се задомиш!

Бих предпочел да ида в девствен лес,

отколкото да смяташ свойта чест

от мене поругана; затова

недей тъжи, не свеждай днес глава!

Отивам аз — а ти не ме кори —

заточеник сред пустите гори.

„Кестенявата девойка“

(Старинна балада)

Следващият ден беше много тъжен, макар и изпълнен с оживена дейност. Войниците, доскоро заети със заравянето на жертвите си, сега трябваше да погребат своите убити. Утринната сцена бе оказала скръбно въздействие върху всички джентълмени от отряда, а и останалите изпитваха същото чувство по най-различни начини и по всевъзможни, причини.

Времето бавно се нижеше, докато най-сетне настъпи вечерта, когато щеше да се отдаде последна почит на клетата Хети Хътър. Нейното тяло беше спуснато в езерото до това на майка й, която беше обичала и почитала толкова много. При все че бе убеден атеист, лекарят се съгласи да прочете над гроба й последната молитва, както го беше правил и преди над гробовете на други загинали.