Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 44

Сега мъжът пое бавно нагоре по брега, като се придържаше към сенките, и скоро се озова сред дюните. Беше облечен в костюм от стегната черна коприна, а оголените части от тялото му бяха почернени с мазен сценичен грим. За операцията беше избрал делнична нощ в края на декември, когато нямаше да има луна. Брегът и градът бяха като мъртви.

Той се движеше безшумно между дюните, придържайки се към ниските места, докато не стигна до участъка издигната земя, който водеше към парцела. Склон, покрит с храсталаци, които свършваха пред близо триметровата каменна ограда с железни шипове на върха, която бележеше границите на имота. В далечния край имаше гъст жив чимширен плет, заобикалящ дълга, гладка морава, която се простираше до предните портици на голямата къща.

Той плъзна ръка по оградата. Камъкът беше грапав и предлагаше достатъчно опори за ръцете и краката на опитен катерач, какъвто беше той. Изчака втората предупредителна вибрация, която скоро почувства, и се изкатери с няколко прости движения по стената. Знаеше, че острите железни шипове са само за украса, а охраната е поета от невидим периметров лъч, който се простираше по горната част, служейки за аларма.

По време на изкачването се погрижи да прекъсне лъча. Скочи от другата страна в скритото пространство между живия плет и вътрешната част на каменната ограда. Там се сви в тъмния ъгъл, невидим в дълбоката сянка, и зачака. През дупки в живия плет можеше донякъде да вижда голямото голо пространство на моравата и фасадата на постройката. Непряката светлина от нейните прозорци и няколко аранжирани с вкус прожектора осигуряваха достатъчно осветление, което да осветява тревната площ. Осветлението беше едновременно благословия и проклятие.

Скоро чу двама охранители с куче да прекосяват моравата откъм далечната й страна. Друга вибрация от телефона му обозначи неговата преценка за времето на пристигането им. Те се движеха, така да се каже, точно по времевия план. Той се почувства уверен в сигурността на своето планиране. Знаеше, че външните инфрачервени периметърни лъчи като този са жертва на чести лъжливи тревоги заради животни и птици. Вероятно щяха да предположат, че и в случая става дума за нещо подобно. Но за да се увери, че това е така, през изминалите няколко нощи на неравни промеждутъци беше хвърлял малко парче брезент с тежест на стената и го издърпваше обратно, за да прекъсва лъча на това място и да предизвиква рутинното разследване, което беше планирал за този момент.

Чуваше пъхтенето на кучето, докато групата се приближаваше към живия плет, и раздразненото мърморене на двамата мъже. Обикновено войниците от спецчастите не разговаряха, а използваха знаци, както бяха обучени. Не само това, но и надуши цигарен дим.

Тези мъже се бяха размекнали.

— Надявам се този път Скаут да пипне гадината – каза единият от тях.

— Да, вероятно е някоя шибана катерица.

Кучето изведнъж нададе вой. Беше го подушило.