Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 42

Тази малка реч беше произнесена с тих, заплашителен глас и без следа от сарказъм. Д’Агоста се запита дали мъжът беше прекрачил чертата и е заподозрян, и реши, че го е направил.

— Господин Боу, ще ви информирам за вашите права. Имате право да мълчите и да отказвате да отговаряте на въпроси. Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокат и може да се обадите на такъв да дойде, преди да продължим да ви задаваме въпроси. Ако решите да продължите да отговаряте на въпросите, може да спрете, когато решите, и да се обадите на адвокат.

Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде осигурен. Господин Боу, след като ви обясних, разбрахте ли какви са вашите права?

Сега барманът започна да се смее с дълбок гърлен смях, който завърши с нещо подобно на басов кучешки лай:

— Точно както по телевизията, а?

Д’Агоста не отговори и продължи да чака.

— Искате да ви кажа, че съм разбрал?

— Да.

— Добре тогава. Ето какво разбрах: когато детето ми беше сгазено и оставено да умре и те разбраха, че колата е карала Грейс Озмиян, загрижеността на всички се пренасочи. Ето така. – Боу щракна толкова силно с пръсти, че Д’Агоста трябваше да се напрегне, за да не отскочи назад. – Внезапно загрижеността на ченгетата, адвокатите, застрахователите беше за нея и за парите, властта и влиянието, които нейният баща започна да хвърля наоколо. За мен и моето семейство нищо. О, той е само прост градинар. Озмиян е осъдена два месеца да обръща палачинки, а документите са засекретени. А аз съм осъден да изгубя завинаги своето семейство. Значи искате да научите какво разбирам? Онова, което разбирам, е, че системата на правораздаването в тази страна е напълно прецакана. Тя е за богатите. Ние останалите, бедните копелета, нищо не получаваме. Така че, ако сте дошли да ме арестувате, направете го. Нищо не мога да сторя срещу това.

Д’Агоста го попита спокойно.

— Вие ли убихте Грейс Озмиян?

— Мисля, че вече имам нужда от онзи безплатен адвокат, който ми обещахте.

Д’Агоста се вторачи в мъжа. В този момент не разполагаше с достатъчно доказателства, за да го задържи.

— Господин Боу – той записа телефонния номер, – можете да звъннете на правни услуги, когато решите. Аз ще проверя вашето алиби за 14 декември. Това означава, че ще разговарям с вашия работодател, с клиенти на бара и ще проверя записите на охранителната камера там горе в ъгъла. – Той я посочи с пръст. Вече ги бяха изискали със съдебна заповед от собственика на бара и той знаеше, че са в безопасност. Д’Агоста се надяваше, че Боу ще направи нещо глупаво и ще се опита да ги унищожи.

Боу се изсмя грубо.

— Разбира се, правете какво искате.

15.

В два сутринта голямата къща в Източен Хамптън, Ню Йорк, беше тиха. Постройката от 5486 квадратни метра се разполагаше върху парцел от почти пет хектара между „Фърдър Лейн“ и Атлантическия океан. Издигаше се насред шир, състояща се от ливади, игрище за голф, изкуствено езеро и една „щуротия“, конструирана така, че да прилича на египетски храм. Самата триетажна къща представляваше модернистична постройка от цимент, стомана и хром, която приличаше на клиниката на скъп зъболекар. Големите й прозорци от листове стъкло проблясваха кротко в нощния въздух, хвърляйки топла светлина върху огромните морави, които ги заобикаляха.