Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 45

Единият мъж му заговори:

— Хайде, Скаут, върви да го пипнеш. Хвани го, момче!

Те пуснаха кучето и то се стрелна през отвора в живия плет. Носеше се право към него, без да лае, без никакво предупреждение. Куче, обучено да убива. Той се приготви и го посрещна посред скока му към него, нанасяйки един-единствен удар с командоския нож SOG по гърлото на животното и срязвайки дихателната тръба. С гъргорене кучето му нанесе плъзгащ удар, докато падаше, прекатурвайки се на краката си.

— Ей, чу ли това? – попита тихо единият мъж.

— Скаут! Скаут! Върни се, Скаут! Върни се!

Тишина.

— Мамка му, какво става?

— Скаут, тука! – Сега гласът беше малко по-силен.

— Да повикаме ли подкрепление?

— За бога, още не. Вероятно е хукнал подир катерицата. Ще вляза да проверя.

Чу как първият мъж шумно си пробива път през живия плет. Това, помисли си той, се оказа дори по-лесно от очакваното. Докато шумът от несръчното проникване се приближаваше, той скочи и заби ножа в гърлото на мъжа, плъзгайки го настрана, за да му среже трахеята, преди жертвата му да успее да гъкне. Докато мъжът падаше по корем, нападателят го подпря с рамо, за да го избута настрани. После се втурна напред, носейки се през живия плет като футболно крило. Изхвърча от него и скочи върху втория мъж, който стоеше сред моравата на около три метра от плета и продължаваше да пуши. С вик посегна към пистолета си, успя донякъде да го измъкне от кобура, преди нападателят, все още във въздуха, да го промуши във врата с командоския нож. Телохранителят падна по гръб, а нападателят се стовари върху му и пое с лице гейзера от артериална кръв. Пистолетът падна на моравата неизползван.

Мъжът остана легнал върху тялото, докато то продължи няколко секунди да се гърчи и застина. Той остана легнал и се ослушваше. Нападението беше проведено на около триста метра от къщата, достатъчно далече, за да бъдат скрити от тъмнината. Съмняваше се, че прекъснатият от ножа вик на мъжа е достигнал до ушите на някого другиго. Имаше прожектори при обща тревога или извънреден случай на нахлуване, но нищо такова не се беше случило.

Когато нападателят се увери, че не е подаден сигнал за тревога, стана от мъртвия пазач. Коленичил претърси трупа, взе радиото и две магнитни карти–ключове, фенерче и шапката на мъжа. Включи радиото и видя, че е нагласено да работи на 15–и канал във високочестотния диапазон. Остави го включено на „прием“ и го закачи на колана. Заряза пистолета на моравата, сложи си шапката, а магнитните карти пъхна в джоба на ризата.

Хвана трупа за краката и го издърпа в живия плет, скривайки го близо до мястото, където лежеше неговият партньор. След това пое на запад, крачейки в свободното пространство между живия плет и стената.

Когато стигна до ъгъла на парцела, зави и пое на север – разстояние според неговия джипиес от четиристотин и седемдесет метра. Сега се намираше от другата страна на къщата и трябваше да прекоси само четиресет и пет метра морава.

Тук изчака следващата вибрация на мобилния телефон – сигнал за началото на следващия етап.