Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 43

Мъжът стоеше на пустия декемврийски плаж в сянката на каменния вълнолом и оглеждаше къщата с бинокъл за нощно виждане. Зад гърба му зимният Атлантически океан бучеше, запращайки вълна след вълна към брега. Луната беше залязла и слабата река от светлина – Млечният път – се надигаше от хоризонта и се извиваше в свод над главата му. Имотът бе обгърнат в алфата на тишина и покой.

Мъжът с бинокъла добре осъзнаваше, че това е само илюзия.

Огледа парцела, отделните етажи на къщата и прозорците, запаметявайки всички подробности. От своя наблюдателен пункт не можеше да вижда първия етаж, но добре познаваше разположението вътре. Беше успял да се снабди с него от абсурдно отворената и незащитена централна компютърна система на Кътър Байкуист, известния архитект, проектирал къщата. Документите, с които се сдоби, включваха чертежи от програмите за автоматизирано проектиране и производство, механични и електрически планове, охранителни системи, водопровод и канализация, дори на музикалната уредба. Електронната охранителна система беше сравнително проста. Собственикът беше старомоден човек, който се доверяваше не на електрониката, а на добре обучени платени хора, много от които бяха някогашни войници от южноафриканските спецчасти от прословутия и вече разпуснат Осми специален разузнавателен полк.

В продължение на своите петдесет и пет години живот мишената, която притежаваше тази къща крепост, си беше създала много, много страшни врагове. Имаше известен брой индивиди и организации, които много биха желали да го убият за отмъщение, за да го накарат да замълчи или просто за да изпратят послание. В резултат неговият имот беше добре подготвен срещу всяко възможно нахлуване.

След още няколко минути разузнаване мъжът почувства леката, бърза вибрация от мобилния телефон в джоба си. Това беше първото от множество следващи навременни напомняния.

Сега щеше да започне операцията.

Беше планирал подробностите с военна точност чак до последната секунда. Разбира се, очакваше и неочакваното и беше подготвен за него, но предпочиташе винаги да започва с времеви план, в който всяка стъпка, предприемана от него, всяко действие са грижливо предвидени.

Свали бинокъла и го прибра в раницата. Провери своя „Глок“, командоския нож SOG и джипиеса. Не му се налагаше да бърза. Планът в тази начална фаза беше бавен и методичен. По-късно, в края, щеше да се забърза. Това се дължеше на единствената слабост на неговия план: мишената разполагаше с паник стая, построена между неговата спалня и тази на жена му. Ако се подаде преждевременен сигнал за тревога, мишената щеше да има време да се скрие в нея и тогава операцията трябваше да се прекрати. Паник стаята изглеждаше непревземаема. Беше единственият твърд елемент на една иначе проста система. В допълнение към сложна електронна брава, разполагаше с множество резета. Отново старомодният подход: не можеш да хакнеш резе.