Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 26

— Когато срещнах Озмиян, бях наивно малко момиче, невинна моделка от Украйна. – Гласът й бе придобил сълзлив, самосъжалителен тон. – Замая ми главата, както само той умее. С вечери, частни самолети, петзвездни хотели, с цялата си същност. – Тя изсумтя. – Акцентът й имаше приятни славянски нотки, задушавани от грозния провлечен говор от Куинс.

Хариман знаеше, че тя не е била само моделка по модните подиуми, защото откровените й голи снимки още обикаляха интернет и сигурно щяха да го правят до края на света.

— О, каква глупачка бях – каза тя с треперещ глас.

В този момент се появи икономът, носещ две огромни мартинита на сребърен поднос. Постави едното пред нея, а другото пред Хариман. Тя грабна своето като човек, умиращ от жажда, и изгълта половината, преди да върне чашата изискано на мястото й.

Брайс се престори, че отпива. Питаше се какво е видял Озмиян в нея. Разбира се, беше страшно хубава, слаба, атлетична, пищна. Сега беше свила тялото си на шезлонга като котка, но на света имаше много красиви жени, които би могъл да избере. Защо точно нея? Разбира се, може да е имало причини, които се разкриват единствено в спалнята. Докато тя говореше, съзнанието му се зарея сред различните възможности в тази област.

— Той се възползва от мен – продължи Изолда, – нямах никаква представа в какво се забърквам. Взе едно сладко чуждестранно момиче и го смаза ето така. – Тя взе една от украсените с волани възглавници, изви я заплашително и я захвърли настрана. – Просто така.

— Какъв беше бракът ви?

— Сигурна съм, че сте чели всичко за това във вестниците.

Наистина, беше чел, а и лично написал доста. Както тя много добре знаеше. „Поуст“ беше взел нейната страна. Всички мразеха Антон Озмиян. Той правеше всичко възможно, за да го мразят.

— Винаги е полезно да го чуеш направо от източника.

— Беше избухлив. Боже, какъв нрав! Седмица след нашата женитба, само една седмица, той потроши всекидневната, разби колекцията ми от кристални мечета Крие на „Сваровски“ – едно по едно, хрус-хрус – ей така. Направо ми разби сърцето. Беше много груб.

Брайс си спомни историята. Тогава Озмиян разбрал, че тя се чука с треньора си по кросфит, както и с едно старо гадже от Украйна. Дори имаше слухове, че е оправила и двамата сутринта преди сватбата. Засега нищо ново. Опита се да твърди, че я набил, но това беше опровергано в съда. В края на краищата, тя започна дело за развод и измъкна деветдесет милиона от джоба му, което не е малко, дори той да беше милиардер на квадрат.

Брайс се наклони към нея, а гласът му беше изпълнен със съчувствие.

— Колко ли ужасно трябва да е било за вас.

— Трябваше да го предположа от самото начало, когато моята малка Пуфи го ухапа още първия път, когато се срещнахме. А след това…

— Чудя се – продължи Брайс, внимателно насочвайки разговора, – дали можете да ми кажете нещо за отношенията му с неговата дъщеря Грейс?

— Както знаете, тя е от първата му жена. Не беше моя и това е сигурно. Грейс – какво име. – Изолда пусна отровен смях. – Тя и Озмиян бяха близки. Двамата бяха от един дол дренки.