Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 25

Но десет години във вестникарския занаят са много време и напоследък кариерата му започна да буксува. Въпреки чувството си на снизхождение, когато гледаше тази жена, осъзнаваше, че същевременно изпитва отчаяние. Отдавна не беше откривал големи истории и започна да усеща горещия дъх на по-младите си колеги във врата си. Трябваше му нещо голямо, и то начаса. Усещаше, че може би е това. Имаше дарбата да надушва определен вид истории и си пробиваше път, за да се срещне със съответния вид хора. Това включваше и жената, седнала срещу него: Изолда Озмиян, някогашна нашумяла моделка, катерач по социалната стълбица, откровена златотърсачка, бивше завоевание на великия Антон Озмиян. След деветте години съпружеско щастие тя бе изкарала деветдесет милиона долара от шумното бракоразводно дело. Това, помисли си Брайс, правеше по десет милиона на месец, или 333 000 на чукане, ако предположим, че всеки ден са правили смешните движения. Прекалено смело предположение, като се има предвид, че Озмиян беше от онези интернет работохолици, които на практика спяха в кабинета си.

Брайс знаеше, че неговият инстинкт за интересни истории е остър, а тази имаше всички характеристики на такава. Обаче напоследък трябваше да се тревожи за своите колеги в „Поуст“ – тези гладни млади хуни, които силно желаеха да го видят детрониран. Не извади късмет да се добере до среща с Озмиян, което беше очаквал, а ченгетата се оказаха необичайно сдържани. Обаче нямаше проблеми да си уреди среща с Изолда. Втората жена на Озмиян беше прословута с озлоблението и отмъстителността си и той имаше силно предчувствие, че тя е главната рудна жила, опакована в зъл, но красив пакет, само чакащ да излее цял товар боклук.

— Е, господин Хариман – каза Изолда с кокетна усмивка, – как мога да ви помогна?

Брайс започна бавно и предпазливо:

— Търся малко данни за господин Озмиян и неговата дъщеря. Нали разбирате, само за да мога да ги обрисувам като човешки създания – естествено, имам предвид след трагичното убийство.

— Човешки създания? – повтори Изолда с остър тон.

О, нещата се подреждат страхотно.

— Да.

Настъпи пауза.

— Ами аз не бих ги определила точно по този начин.

— Моля? – попита Брайс, преструвайки се на неразбиращ. – В какъв смисъл?

— Като човешки създания.

Брайс се престори, че си записва нещо, за да й даде възможност да продължи.