Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 28
Дуглас Престон
— О, не – възкликна Хариман, истински ужасен.
— Да.
— И какво стана после?
— Татето я отърва.
— Как?
— Хлъзгав адвокат, много пари.
— Къде се случи?
— Бевърли Хилс, къде другаде. Всички данни бяха засекретени. – Тя замълча, допи втората чаша и я тропна победоносно на масата. – Не че сега засекретените данни имат някакво значение. Поне за нея нямат. Изглежда най-накрая късметът й е свършил.
9.
Кабинетът на Хауърд Лонгстрийт в огромната сграда на ФБР на „Федерал Плаза“ беше точно такъв, какъвто Пендъргаст го помнеше: пестеливо мебелиран, стените заети от лавици с книги по всички възможни теми. И най-важното – нямаше компютър. Часовникът на стената съобщаваше на всеки, който се интересува, че часът е пет без десет. Мястото приличаше повече на салона в някой древен английски мъжки клуб с двете прашни кресла с високи облегалки и малката масичка за чай, сложени върху ръчно тъкания кашански килим в средата на помещението, а не на кабинет във Федералното бюро за разследване.
Лонгстрийт седеше на едно от креслата с вездесъщия „Арнолд Палмър“ върху поднос за вино на масата. Размърда едрото си тяло, прокара пръсти през дългата си посивяла коса и със същата ръка покани с жест Пендъргаст да седне на другото кресло.
Той седна. Лонгстрийт отпи глътка от чашата и я върна на подноса. Подчертано не предложи от напитката на Пендъргаст.
Мълчанието продължи дълго преди асоциираният изпълнителен директор по разузнаването да заговори.
— Агент Пендъргаст – започна той отсечено, – сега получих доклада ти. Искам да чуя твоето лично мнение дали двете убийства са дело на един и същ човек.
— Боя се, че няма какво да добавя към доклада по случая с първото убийство, който вече имаш.
— А второто?
— Не съм се занимавал с него.
Върху лицето на Лонгстрийт се изписа изненада.
— Не си се
— Не получих заповед да го разследвам. Сър, не прилича на федерален случай, освен ако двете убийства не се окажат свързани.
— Кучи син – измърмори Лонгстрийт, докато се мръщеше на Пендъргаст. – Но знаеш за второто убийство.
— Да.
— И не смяташ, че са свързани?
— Предпочитам да не правя предположения.
— Прави, по дяволите! С един убиец ли си имаме работа, или с двама?
Пендъргаст прехвърли единия си крак върху другия.
— Ще прегледам възможностите. Първо, един и същ убиец е извършил и двете. Трето убийство ще го определи като сериен убиец. Второ, убиецът на първата жертва изхвърля тялото, а главата е отрязана от друг човек. После той решава да си опита късмета в убийство и отрязване на глава. Трето, второто убийство е просто повторение, което имитира първото. Четвърто, убийствата нямат нищо общо, а двете обезглавявания са случайно съвпадение. Пето…
— Достатъчно! – каза Лонгстрийт, повишавайки тон.
— Извинете, сър.
Лонгстрийт отново отпи от чашата, върна я на мястото й и въздъхна.
— Виж, Пендъргаст… Алойшъс… ще излъжа, ако ти кажа, че не съм те изпратил като един вид наказание да разследваш първото убийство заради нечестната ти работа по случая „Халсиън Кий“ миналия месец.
