Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 27

— Колко близки?

— Той я развали от глезене. През цялото време на следването си клатеше краката и се дипломира едва когато баща й подари на колежа нова библиотека. След това направи двугодишна обиколка из Европа, чукайки се един европейски боклук, после с друг. Прекара една година, купонясвайки в Ибиса. След това се върна отново в Америка, за да профуква парите на тате. Сигурна съм, че половината брутен вътрешен продукт на Колумбия се е дължал на нея.

Това беше нещо ново. По време на процеса дъщерята в по-голяма или по-малка степен беше недосегаема за медиите. Дори и „Поуст“ нямаше да въвлече едно дете в подобен развод. Сега обаче тя беше мъртва и Хариман усети как репортерският му радар започва силно да пиука.

— Нима искате да кажете, че е имала проблеми с наркотиците?

— Проблеми? Тя беше наркоманка!

— Просто консуматор или истинска наркоманка?

— Два пъти на рехабилитация в онази клиника за известни хора в Ранчо Санта Фе? Как се казваше? „По-малко използваният път“. – Тя отново се изсмя подигравателно.

Мартинито беше свършило и икономът й поднесе ново, без специално да му нарежда, отнасяйки празната чаша.

— За какъв наркотик говорим? Кокаин?

— Всякакви! А Озмиян просто я оставяше да прави каквото си иска! Направо я насърчаваше. Не, не беше добър баща.

Сега Хариман стигна до главния въпрос.

— Госпожо Озмиян, знаете ли нещо в миналото на Грейс, което би могло да е причина за нейното убийство?

— Момиче като нея винаги свършва зле. В Украйна си скъсах задника от работа. Сама стигнах до Ню Йорк. Никакви наркотици, никакъв алкохол. Хранех се със здравословни салати без подправки, правех упражнения в продължение на два часа всеки ден, лягах си рано, за да мога да спя най-малко десет часа…

— Има ли нещо, което може да е направила? Например да купува или продава наркотици, да се забърка с организираната престъпност или нещо друго, което е могло да доведе до нейното убийство?

— Търговия с наркотици? Не, не мога да си представя. Но в миналото й имаше нещо. Нещо ужасно. – Тя се поколеба. – Може би не трябва да го казвам… Озмиян ме накара да подпиша декларация за неразгласяване като част от споразумението за развод…

Гласът й заглъхна.

Хариман се почувства като златотърсач, който току-що е зърнал златната жила. Всичко, което трябваше да направи, беше да подуши наоколо и да изрови малко кирливи ризи. Обаче се направи на незаинтересуван. Беше научил, че е най-добре да оставиш тишината да подейства, вместо да задаваш настоятелни въпроси. Когато настъпи тишина, хората се чувстват задължени да говорят, за да я нарушат. Той се престори, че преглежда бележките си, оставяйки време на второто мартини да подейства.

— Може и да ви кажа. Може. Сега, когато я няма, мисля, че споразумението за неразгласяване вече не действа, нали?

Отново настъпи тишина. Брайс беше достатъчно опитен да не отговаря на подобен въпрос.

— Точно в края на нашия брак… – Тя си пое дълбоко дъх. – Грейс, пияна и надрусана, сгази едно деветгодишно момче. То изпадна в кома. Почина две седмици по-късно. Ужасна работа. Родителите му трябваше да решат дали да спрат животоподдържащата система.