Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 23

Д’Агоста се размърда, като внимаваше да не си удари главата в ниския таван. Виждаше чифт плъши очи, които ги наблюдаваха вторачено от един ъгъл. Дори в къща за двайсет милиона не можеш да се отървеш от плъховете. Дощя му се Марвин да се забърза и да стигне до същината.

— Добре, как извършителят е заобиколил всичко това?

— Първата стъпка е направил преди няколко дни. От улицата пред къщата е използвал блокиращ уред, за да прекъсне почасовите съобщения на мобилния телефон, че всичко е наред. Може да го е направил от паркирана кола с евтин електромагнитен заглушител. Само няколко произволни намеси, които блокират мобилния сигнал няколко пъти. Това заблуждава „Шарпс & Гънд“, че става дума за повреда на частта, която трябва да бъде подменена. Те изпратили двама техници, винаги пращат по двама, с частта. Обикновено спират успоредно на паркиралите вече коли и единият остава в буса, но извършителят е използвал няколко конуса за пътна сигнализация и им осигурил наистина удобно място за паркиране надолу по улицата. Много изкушаващо. Те паркират и двамата техници отиват до къщата, оставяйки буса незащитен в продължение на около три минути.

— Разбрали сте всичко това?

— Разбира се.

Д’Агоста кимна впечатлен.

— Нашият извършител прониква в буса, взема частта, сменя картата памет с друга, в която има зловреден софтуер, и я връща на място. Техниците се връщат, взимат нещата си и частта, влизат в къщата, отварят непроницаемия сейф с кода, даден им от централата, инсталират я и си тръгват. Зловредният софтуер влиза в системата и я завладява. Изцяло. Този софтуер отваря входната вратата на убиеца и я заключва, след като влиза. Той изключва телефоните и периметровата охрана, детекторите за движение и сензорите за натиск, но оставя охранителните камери да работят. Дори отключва сейфа, за да може извършителят да прибере твърдите дискове, когато си тръгва.

— Как може някакъв анонимен извършител да знае за системата достатъчно, за да може да създаде зловредния софтуер? – попита Д’Агоста.

— Не може.

— Искате да кажете, вътрешна работа?

— Без никакво съмнение. Извършителят трябва да е декомпилирал фирмения софтуер на системата, за да напише своя зловреден софтуер. Знаел е точно какво прави и е бил наясно с начина, по който фирмата си върши поддръжката. Нямам съмнение, че е забъркан настоящ или бивш служител на „Шарпс & Гънд“. И не кой да е, а човек, запознат подробно с процеса на инсталиране точно на тази система.

Това беше отлична следа. Но таванът започна да действа зле на Д’Агоста. Беше плувнал в пот, а въздухът бе задушен. Нямаше търпение да излезе обратно в декемврийския студ.

— Кажете, свършихме ли?

— Така мисля. – Вместо да тръгне към стълбището обаче, Марвин сниши глас. – Трябва да ви кажа нещо, лейтенант. Когато се опитах да получа списък на настоящите и бивши служители на „Шарпс & Гънд“, все едно се блъснах в каменна стена. Изпълнителният директор Джонатан Ингмар е първокласен в създаване на препятствия…