Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 159

Бученето от срутването утихна. Невероятно, но разрушението беше само частично. Сега далечният ъгъл на крило „Д“ пред него беше зееща дупка. Обаче останалата част от десететажното крило все още беше цяла, макар да се крепеше едва-едва. Цялата постройка сякаш се оплакваше, бълвайки водопад от пукот, скърцане и стенанията на носещите стени и бетонни колони, поели изместената тежест на оцелялата част. Пендъргаст се опита да стане, залитна, но успя да стъпи на краката си. Беше поочукан, но иначе здрав и нямаше нищо счупено. Облакът прах се кълбеше около него и му пречеше да вижда.

Трябваше да се измъкне от прахоляка и падащите отломки на открито, където можеше да се възползва от хаоса и да продължи нападението срещу Озмиян. Разбира се, ако беше оцелял. Налучквайки пътя си опипом през хаоса от развалини, агентът се отдалечи от района, където падаха отломки, и излезе от просветляващия облак прах на лунна светлина, която заливаше оградата от телена мрежа, обикаляща сградата.

Тогава забеляза Озмиян: жив и здрав, по средата на повредената фасада, бързо да се спуска от зеещата руина с помощта на пожарникарски маркуч. В същия момент и Озмиян го видя. Пендъргаст падна на едно коляно, прицели се и стреля, но агентът му залюля маркуча настрани и преди агентът да успее да забие втори куршум пред него, се пусна и падна в облака прах, изчезвайки от поглед.

Пендъргаст стреля още четири пъти по различни места в облака, където смяташе, че може да се е приземил Озмиян. Знаеше, че вероятността е малка, но реши да се възползва от тази слаба възможност. Тези изстрели изпразниха пълнителя му.

Побягна от мястото, без да обръща внимание на болката, и спринтира около външната стена на сградата, прескочи нисък перваз на прозорец и се озова вътре. Продължи да тича надолу по един коридор, който отново се вля в залата за изкуства и занаяти. Докато тичаше, изхвърли празния пълнител и го остави да издрънчи на пода. Вкара резервния, мина край гниещите маси, през вратата и надолу по близкото стълбище, насочвайки се към мазето.

Не знаеше дали четирите му изстрела бяха засегнали Озмиян или не, но трябваше да предположи, че е пропуснал. Третият му план се беше провалил и сега се нуждаеше от четвърти.

62.

Озмиян се измъкна предпазливо от струпаните останки, като внимаваше да не напуска прикритието си. Изстрелите, които Пендъргаст отправи в облака прах, сериозно подкопаха твърдостта му заради произволната си природа и невъзможността му да ги предусети. Един от куршумите мина толкова близо до ухото му, че усети въздушната му струя. За първи път Озмиян изпита пристъп на несигурност, но бързо го преодоля. Не беше ли случващото се онова, което най-много бе желал? Един безпределно хитър и способен противник? Дълбоко в себе си знаеше, че ще победи.

Той мина покрай назъбените краища на мястото, където краят на крило „Д“ рухна, придържайки се към мрака и храсталаците, с които бяха обраснали ъглите на изоставената сграда. Светна фенерчето и огледа земята за следи от Пендъргаст, но не успя да открие нищо. Когато стигна до разбитата прозоречна рамка, бързо огледа вътрешността, вмъкна се приведен вътре и тръгна надолу по един празен коридор. Следите по пода бяха стари и отново не успя да открие такива от Пендъргаст.