Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 161

Пътеките между стелажите и отделните техни редици бяха разположени в координатна мрежа. Пътеките бяха маркирани с букви, а редиците стелажи с числа. След като измина няколко пътеки, поглеждайки числата и редиците, Пендъргаст най-накрая откри търсеното. Взе една плъзгаща се стълба, избута я на място и се изкачи по нея, стиснал фенерчето със зъби. Отвори едно чекмедже и започна жадно да прехвърля папките, докато стигна края. Отвори друго и още едно, вадеше папките и ги хвърляше настрана, докато не осъзна, че онова, което търси, просто го няма.

Спусна се по стълбата и поспря, за да премисли, сетне тръгна надолу по пътеката до друго място и нова серия чекмеджета. Скърцането на ръждясал метал кънтеше из помещението и той ясно съзнаваше, че светлината на фенерчето го превръща в отлична мишена. Трябваше да завърши търсенето си, преди Озмиян да попадне на следите му и да влезе в архива.

Премести се на следващата пътека, после на тази до нея. Времето му изтичаше. Неочаквано в един от шкафовете намери навити и умалени по размер строителни планове. Прелиствайки ги, извади един и го пъхна под колана на панталона си. Беше полезен, но не и онова, което търсеше. После продължи нататък.

Озмиян беше срязвал кръговете под прав ъгъл в търсене на следи из половината първи етаж от единия до другия край, но без успех. Но сега, когато се насочи към стълбището, готов да се качи на втория етаж, най- накрая попадна на Пендъргастовите следи. Бяха много бледи – агентът се придвижваше с крайна предпазливост, но нямаше начин напълно да ги скрие, особено от опитните очи на Озмиян. За негова изненада следите водеха не нагоре, а надолу, в мазето.

Озмиян усети пристъп на задоволство. Никога не беше слизал в мазето и нямаше представа какво има там, но беше сигурен, че вероятно наподобяващото лабиринт пространство и пълният мрак ще му бъдат от полза и в ущърб на Пендъргаст.

Започна да се спуска по стълбите в мрака. Плъзгаше едната си ръка по стената, движейки се бавно и внимателно, а сърцето му блъскаше в очакване на предстоящото.

***

Пендъргаст беше преровил съответните места, но не намери онова, което търсеше. Разбира се, че няма да го намеря, каза си той с горчивина, след като вече го няма тук. Досието е било изнесено още преди години. Човек като Озмиян не би оставил такъв динамит да се търкаля свободно в пространството, дори ако то е гниещ и изоставен архив. Вероятно беше изпратил някого да го намери и унищожи.

Проучването на Пендъргаст беше разкрило организацията на архива и сега му хрумна, че по времето, когато тази част на „Кингс Парк“ най- накрая е била разследвана и след това затворена, може би е имало придатък от досиета, които са били пропуснати. Логично трябваше да са в самия край, а не на обичайните си според азбуката и датите места. Той се отправи бързо към последната редица шкафове в най-далечния ъгъл на архива. Макар също да бяха покрити с ръжда, паяжини и мухъл, те бяха малко по-нови и малко по-различен модел. Чекмеджетата също бяха етикетирани по друг начин. Очевидно файловете се съхраняваха извън установената система за архивиране. След бързо издирване стигна до чекмедже, етикетирано: