Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 160
Дуглас Престон
Трябваше да намери дирята на своята плячка. Това означаваше да изпълни маневра, известна като „обикаляне за следи“ – ловецът описва широки кръгове, завивайки под прав ъгъл, опитвайки се да попадне на следите на плячката.
Стигна до края на коридора и тръгна надолу по друг, обикаляйки за следи, като очакваше всеки момент да попадне на тях.
***
В мазето Пендъргаст пресече почти цялата дължина на сградата, мина покрай едно котелно помещение, складове, малък блок тапицирани затворнически килии и накрая се озова в огромен архив, пълен с гниещи досиета. Под земята цареше пълна тъмнина и той нямаше друг избор, освен да използва фенерчето. Въпреки всичко, край което мина, не намери нито предмет, нито място, които биха му помогнали да избяга или да обърне обстоятелствата в своя полза. Имаше нещо глупаво, ако не направо безсмислено в продължаването на този фарс. Беше се изправил срещу майстор, който не може да бъде победен. И все пак никой не е непобедим: всеки човек има някаква ахилесова пета. Вече беше вникнал донякъде в психологията на Озмиян, в неговата уязвимост, но как би могъл да обърне това в своя полза? Къде беше пукнатината в неговата броня, а дори да я намери, щеше ли да съумее да забие своя меч в нея? Този човек беше може би най-сложният и изобретателен противник, когото бе срещал. В своя трактат „Изкуството на войната“ Сун Дзъ съветва да опознаеш своя враг. Ако имаше място в целия свят, където можеше да научи нещо за този човек и неговите най-дълбоки слабости, то беше точно пред него: в мазето с архивите.
За миг Пендъргаст спря, за да събере мислите си и да обхване огромното помещение с фенерчето. Беше почти свръхестествено, че се озова тук, на това място, претъпкано с истории за лудост, страдания и ужас – архивите на огромна психиатрична болница. Сега разбра, че собственото му подсъзнание го беше довело тук.
Архивите се състояха от шкафове за папки, подредени върху скеле от метални лавици, които се издигаха от пода до тавана. Всяко скеле разполагаше със собствена плъзгаща се странично стълба, нужна, за да се стигне до най-високите лавици с шкафове. Докато Пендъргаст се придвижваше из архива, се опитваше да разбере как е организиран. Постепенно разбра, че болницата, работила в продължение на цял век, е натрупала удивително количество данни под формата на истории на заболяванията на пациентите, бележки, записи на диктофон, диагнози, кореспонденция, лични досиета и правни документи. В продължение на своя жизнен цикъл болницата беше подслонявала десетки хиляди психично болни пациенти – може би дори стотици хиляди. Тази бройка само потвърди мнението на Пендъргаст, че светът е пълен с луди.
