Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 158

Усещаше всяка клетка в тялото си жива. Нещо щеше да се случи и той щеше да бъде готов за него.

61.

На горния етаж, притиснат към две клатещи се греди над незащитена част от коридора, видима през пролуките на пода, агент Пендъргаст чакаше Озмиян. Пожарникарската брадва бе преметната през лявото му рамо, а в дясната ръка стискаше своя „Лес Беър“. Неговият преследвач или щеше да продължи преследването и да се появи в обсега на коридора на втория етаж, като му предостави прилична възможност за стрелба, или щеше да надуши капана и да спре, за да изчака.

Минутите отминаваха, но Озмиян не се появи. Пендъргаст се запита дали отново не го бе надхитрил. Не, не и този път! Озмиян щеше да го последва в крило „Д“. Това беше предизвикателство, на което нямаше да устои. Макар да не можеше нито да го види, нито да го чуе, знаеше, че е някъде там, следващ неговите следи. Трябва да е там, и то съвсем близо. Очевидно очакваше Пендъргаст да направи първия ход.

Нов пристъп на вятъра отвън предизвика хор от скърцане и ясно доловимо движение на гредите, върху които Пендъргаст се беше притиснал. Крило „Д“ беше къща от карти, купчина подредени като кула клечки, клатеща се пирамида от плочки за домино.

Нямаше смисъл да чака още. Пъхна пистолета под колана на панталона, вдигна брадвата с две ръце над главата си, съсредоточи поглед върху мястото на удара и я стовари с огромна сила върху една от носещите греди, върху които стоеше. Здравото острие се заби дълбоко в неизгорялата сърцевина на гредата, обгорени трески се пръснаха наоколо. Остър като изстрел пукот сигнализира за счупването на гредата, веднага последвано от стакатото, наподобяващо автоматичен огън, на останалите трошащи се носещи греди и бетонните стени, които също започнаха да поддават една след друга. Подът залитна надолу, но не полетя, а започна бавно и донякъде контролирано спускане. Пендъргаст пусна брадвата, със светкавично движение измъкна пистолета и докато отломките се трупаха долу, той изведнъж получи чиста огнева линия към оказалия се неочаквано незащитен Озмиян, който беше изваден от равновесие. Пендъргаст успя да стреля два пъти, преди собственото му движение надолу и сградата, която се рушеше около него, да скрият всичко в голям облак прах.

После изскочи от бавно свличащата се навътре маса и се изстреля от рухващия първи етаж, падна половин етаж надолу и се стовари тежко върху замръзналата земя заедно с тухли и отломки, които тътнеха около него. Резултатът беше непредсказуем… и в това беше неговата красота – едно драматично преобразяване на играта. Озмиян беше по-дълбоко в сградата и затова беше по-вероятно да бъде смазан. Поне така се надяваше Пендъргаст.