Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 12

След седмица нямаше и следа от нашествието на експедицията. Просеките като че обраснаха за една нощ. Металите и пластмасите, органичните и неорганичните съединения се разпадаха и не след дълго представляваха само фин прашец, погълнат от богатата почва. Не остана нищо освен шестдесет и двама зашеметени, голи както майка ги е родила учени. Объркани и уплашени, те вече не притежаваха дори най-елементарните инструменти, с които да се опитат да установят какво, по дяволите, ги бе сполетяло.

Само седмица по-рано бяха възобновени преките контакти между пръснатите по четирите планети групи. От останалите три свята на Лилит пристигнаха по няколко представители, за да съобщят за откритията си и да обсъдят следващите стъпки. Дойдоха, спориха, съвещаваха се и предадоха първите си изводи на чакащия в космоса кръстосвач, после се върнаха на Харон, Цербер и Медуза, без да им хрумне, че са взели и змията със себе си.

Научната секция на кръстосвача се вкопчи незабавно в проблема. С помощта на дистанционно насочвани роботи-лаборатории най-сетне намериха онова, което дотогава бе останало скрито за всички… освен за шестото чувство на Уордън. Змията всъщност беше чужд организъм, смайващо микроскопичен и заселващ се на колонии в живите клетки. Не беше разумен в смисъла, който хората влагаха в това понятие — не се забелязваха признаци на мисловни процеси. Но явно живееше по изумителен набор от правила и успяваше да ги натрапи на цялата планета. Имаше невероятната способност не само да се приспособява към новите условия, а и да извлича от тях максимална полза за себе си. Животът на отделния организъм продължаваше не повече от пет минути, но тази миниатюрна твар действаше с темпо, надвишаващо стотици, може би дори хиляди пъти човешките възможности за наблюдение. Все пак бяха й необходими шест месеца, за да свикне с новите същества и вещи в своя свят и да се промени достатъчно, включвайки пришълците в симбиотичната си система.

На другите планети странният организъм се сблъска с твърде различни условия — в атмосферното равновесие, притеглянето, радиационното равнище, — които за мъничето бяха все коренни промени. Нямаше как да приспособи толкова чужда среда към себе си, вместо това то се нагоди към нея. На Медуза промени своя гостоприемник — хората, после бързо се справи с животните и растенията. На Харон и Цербер създаде ново равновесие по собствения си вкус. Страничен ефект от въздействието му бяха физиологични промени, предизвикани от избора на най-желаното за микроба място в тялото.

За жалост наложи се да поставят Диаманта на Уордън под карантина, докато учените трескаво търсеха лек за болестта. Затварянето на някои от жертвите й в херметични камери, за да бъдат изследвани, не даде резултат — нещо свързваше малките организми с Диаманта и отдалечени от тази планетарна система, те измираха, убивайки междувременно и своите домакини, тъй като отдавна живееха в клетките им и ги „пренастройваха“ според личните си нужди. Без новите управници същите тези клетки пощуряваха и причиняваха грозна, мъчителна смърт, макар и милосърдно бърза.