Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 11

Последна и най-неприятна от всички бе Медуза — замръзнали морета, заслепяващи виелици, назъбени високи върхове. Наклонът на оста достигаше 19 градуса и все пак даваше известно сезонно разнообразие, но то се вписваше във формулата „от зле към по-зле“. Дори в тропиците лятото едва нагряваше въздуха до някакви си двайсетина градуса, а около полюсите цареше невъобразим студ. Макар и покрита с масивни ледници, Медуза единствена проявяваше вулканична активност. Не беше съвсем лишена от гори, но предимство имаха тундрата и степите. Срещаха се млекопитаещи — кротки тревопасни и извънредно свирепи и гадни на вид хищници. Груб, жесток свят, който хората навярно можеха да опитомят поне отчасти, за да заживеят там. Но — членовете на експедицията охотно се съгласиха с Уордън — поиска ли човек да дойде на Медуза, значи наистина има чакъл в главата…

Четири планети — от обгърнат в пара ад до скована от лед тундра — с поносими температурни разлики, с поддържащи живота въздух и вода. Беше невероятно, приказно и… действително. Така че екипът от Експлоатацията кацна и разположи главната си база край брега на тропическа лагуна, сякаш появила се от най-романтичния плакат на някоя туристическа агенция. Кацна на Лилит, разбира се. По-малки групи се отправиха към другите три планети за предварителен оглед, взимане на проби и уточняване на обстоятелствата.

Уордън бе дал много верни определения за три от световете, но подозренията му към Лилит изглеждаха породени от естествения скептицизъм на човек, видял нещо твърде хубаво, за да е истина. Или пък бе развил някакво шесто чувство през годините на самота в толкова многобройни и непознати звездни системи? Кой знае…

Щом стъпиха на планетите, екипите на Експлоатацията се изолираха от военните кораби и прекъснаха всякакви транспортни връзки с Конфедерацията. Първоначалните проучвания щяха да продължат поне година. През това време изследователите щяха да бъдат и екзаминатори, и опитни зайчета, заети да се изучават и наблюдават един друг, както изучаваха и наблюдаваха новия свят. Имаха совалки, с които можеха да прелитат от планета до планета; ако се наложи, разполагаха с въздушни и наземни возила, за да си вършат работата… но никакви междузвездни полети. Рискът беше твърде значителен. Човечеството се бе парило прекалено често, за да си позволи подобно нехайство.

Минаха шест месеца, преди змията на Лилит да „изпълзи“.

Когато всички машини се повредиха, беше вече късно. Хората гледаха безпомощно как най-напред енергията се изцеди от апаратите, сякаш излочена от жадно дете. След две денонощия уредите, колите — изобщо всички изкуствено изработени предмети — започнаха да се превръщат в боклук. Четирима учени загинаха при тези злополуки, а останалите видяха с ужас как техните трупове също се разложиха бързо.