Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 14

Тези престъпни крале — Четиримата владетели на Диаманта, отчуждили се от собствената си раса, истински гении, пратени в безнадеждно изгнание, разполагаха с тайните, откраднатите скъпоценности и компроматите на Конфедерацията и влиянието им в нея се простираше от единия до другия й край, макар да бяха лишени от възможността някога да я зърнат отново.

— Значи Четиримата владетели са ни предали — въздъхна младият мъж. — А защо не унищожим планетите? Тъкмо ще се отървем от тях веднъж завинаги.

— И според мен това е най-добрият изход — съгласи се комодор Крега. — Само че не можем. Твърде дълго ги оставихме да правят каквото си поискат. Сдобиха се с политическа неприкосновеност. Прекалено много богатства, тайни и власт са събрани в ръцете им. Вече няма как да ги пипнем, защото те са в състояние да изнудят всеки от високопоставените, дръзнал да вземе подобно решение. Другият се прокашля.

— Ясно — промълви той с оттенък на отвращение в гласа си. — А защо не пратим агенти на тези светове и проучим по-подробно какво става там?

— А, опитахме отначало — увери го Крега. — Нищо добро не излезе и от това. Помислете — молим някого да се съгласи на вечно изгнание, да се превърне в нещо различно от нормалните хора. Само фанатик би склонил, но такива типове са прословути с некадърността си като шпиони. Пък и Четиримата владетели не са лесна плячка. Държат под око новодошлите, а свръзките тук им съобщават всичко, което те биха пожелали да узнаят. Току-виж, успеем да внедрим един добър агент, но цял куп?… Никога. Просто ще изловят и изтребят дори невинни покрай виновните. Освен това са изключителни познавачи на човешката психика, значи агентът трябва да е дяволски способен, за да му се размине. А всеки с толкова ум в главата си ще осъзнае веднага, че е попаднал завинаги в капан и е принуден да остане там, в световете на Четиримата владетели, до последния си ден. Трудно се намират верни хора, пък и дори най-преданият и отдаденият на службата си ще се сети от кого зависи да живее добре по-нататък. Всъщност един от сегашните Владетели е бивш агент на Конфедерацията.

— Тъй ли?

Крега кимна.

— Може би най-добрият в подривните операции… знаеше всички хитрини. За него да се озове в Диаманта беше не страшна участ, а почти пленителна възможност. Тръбеше, че му е писнало да се мотае из Конфедерацията. Пратихме го на Лилит, за да се вмъкне във върховете на тамошната йерархия и той точно това направи. Бих казал дори твърде успешно. Само че докато го тъпчехме с информация, от него не получавахме почти нищо… и сега е един от враговете ни.

— Тежък проблем — съчувствено отбеляза младежът. — Не разполагате с надеждни хора на планетите и всеки, способен да се справи със задачата, накрая се озовава на противниковата страна. Значи сега те ни продават на друга раса?

— Именно — кимна Крега. — Виждам, че ситуацията ви е ясна. Разбира се, ние имаме свои хора там. Но на никого не можем да разчитаме напълно и който и да е от тях би ви прерязал гърлото на секундата, ако реши, че така му е изгодно. Все пак използваме различни примамки — някакви дребни услуги или пък изнудване срещу онези, чиито близки са в Конфедерацията. Намираме с какво да ги притиснем. Не е голямо предимство, защото Четиримата владетели действат безжалостно срещу постъпки, които според тях дори само намирисват на измяна. Единствената добра страна в положението е, че планетите са открити сравнително скоро и все още не са гъсто населени. Над нито една не е установен тоталитарен контрол, а системите на господство и потисничество са съвсем различни за всяка от тях.