Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 10

Предпазливо се запознаха отблизо с планетите.

Харон беше горещ, обвит в изпарения, разположен най-близо до слънцето. През повечето време валеше дъжд. Дребните, приличащи на динозаври зверове стъписваха с вида си, а може би наистина бяха опасни, но не изглеждаха неуязвими. Не беше за пренебрегване вероятността в моретата, заемащи по-голямата част от повърхността, да се крият и по-сериозни заплахи, ала само установила се на планетата експедиция би могла да провери това. Засега се задоволиха с факта, че пищното царство на джунглите, с наклон на оста по-малък от 6 градуса, имаше температурен диапазон от 28 до 60 градуса по Целзий. Благодарение на удобно разположената суша беше годен за заселване и практически използваем, но не и уютен.

Харон наистина напомняше за ада.

Следващата по отдалеченост от звездата беше Лилит, един почти съвършен наглед свят. Незначително по-малка от Харон, тази планета също съдържаше около 70 процента вода на повърхността си, но бе с несравнимо по-умерен климат и приятно разнообразие на сушата. Планините бяха ниски, имаше обширни равнини и блата. Всякакви земни форми без особени крайности и климатични ексцесии. Наклон на оста — 84 градуса; планетата беше почти „полегнала“, което означаваше, че липсват резки промени на сезоните. Вярно, тук също беше горещо. През деня температурата достигаше 40 градуса, а 20 или дори 25 сигурно се смятаха за мразовито време.

Гъстите гори избуяваха в най-свежа зеленина, а видът на растенията наистина изглеждаше чужд за човешкото око, но не прекалено — множество плодове и други дарове на джунглата се оказаха ядивни. Най-вероятно господстващата форма на живот бяха насекомите — от великански чудовища до мънички създания, по-дребни от главичка на топлийка. Специалистите по тераформиране в Конфедерацията се стремяха да създадат изкуствено именно такива условия, но рядко успяваха. Планетата беше пред очите на изследователите, прекрасна като същински рай. И никаква змия не се мяркаше в тревите… засега.

Цербер явно бе по-суров свят. 25-градусовият наклон на оста пораждаше климатични крайности, простиращи се от ледените полярни шапки до над четирийсет градуса на екватора. Най-странната особеност на планетата обаче беше повърхността й, наглед почти изцяло покрита с разноцветни гори. Едва при кацането стана ясно, че на Цербер изобщо няма суша, а огромни растения, издигащи се от океанското дъно, понякога през няколко километров слой вода. Бяха толкова изумително сбутани едно в друго, че тук-там дори образуваха устойчива твърда опора. По горните пластове на тези величествени морски гори растяха съвсем различни видове, оформящи уникална екосистема. Най-често срещащите се животни приличаха на птици, имаше и някакви насекоми, но изглежда, че животинският свят тук бе оскъден, освен ако не се криеше в дълбините на вездесъщия океан. Впрочем водните растения бяха толкова големи и скупчени, че хората спокойно биха могли да живеят по тях и вероятно дори да строят градове върху дърветата… Чудновата планета, безспорно, но все пак поддаваща се на овладяване. Не установиха наличието на други природни ресурси, освен дървесината. Нямаше условия и за съвременни удобства, значи заселването не беше кой знае колко примамливо. Да, обитаем свят, макар да беше вярно, че предлага кучешки живот.