Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 13

Колкото и чудно да беше, хората от една планета можеха да се местят на другите, защото микроорганизмът в тях бе мутирал до такава степен, че вече не разпознаваше единствено в Лилит своя роден свят и, постигнал търсеното равновесие, нямаше никаква причина да се променя отново.

Хората можеха да живеят и работят на четирите планети от Диаманта на Уордън, но попаднеха ли веднъж там, трябваше да останат завинаги.

Разбира се, това не възпря учените. Идваха, основаваха свои колонии, макар то да не беше никак лесно на Лилит, особено ревнива към всичко чуждо… Бяха решени да изучат и разкрият тайните на Диаманта. Два века по-късно потомците им още се занимаваха със същото и от време на време посрещаха нови попълнения, а напредък почти нямаше. Планетите, микроорганизмите, дори промените в тях самите устояваха на усилията им. Както е присъщо на този тип хора, упорството им се разпалваше още повече от трудностите.

Но не те населиха Диаманта; сториха го антиобществените елементи. Когато най-сетне мащабът на проблема бе осъзнат от властниците, някой даде идеята да превърнат четирите планети в съвършения затвор.

Започнаха да пращат там неукротимите на цели тумби — всеки, чиито връзки му позволяваха да избегне срещата с момчетата от психоотделите или пък имаше изключителна дарба, която превъзпитанието би заличило, а също и политически затворници от безбройните светове. Властниците натикваха там неудобните, вместо да ги убият или променят психиката им, със смътната надежда някой някога да си спомни, че не са изтребвали ненужните за системата, а само са ги прогонвали. Мъже, жени — нямаше значение. Каймакът на подземния свят, елитът сред престъпниците. Живееха, раждаха децата си и умираха, а потомците им на свой ред създаваха деца… и така нататък.

Естествено четирите свята попаднаха под влиянието (всъщност под господството) на криминални таланти, затворени завинаги и с оскъдна симпатия или чувство за принадлежност към човешкото гъмжило на Конфедерацията. Независимо от това те търгуваха с нея. В автоматизираните кораби микроорганизмът се поддаваше на унищожаване чрез сложни стерилизационни процедури. Затова други гениални престъпници, още незаловени или вече оглавили правителства, имаха възможността да трупат в световете на Диаманта пари, скъпоценности, шедьоври на изкуството и какво ли не, без Конфедерацията да е в състояние да припари до тях.

А през това време най-силните, изобретателните и безмилостните си пробиваха с нокти и зъби път до властта на тези четири странни планети, докато не постигнаха в края на краищата господство над всички дела на заселниците. Лилит, където не беше възможно съхранението на нищо веществено, се оказа идеалното място за укриване на информация от типа на специални банкови сметки, служебни тайни, за които дори Конфедерацията не биваше да подозира, и въобще на сведения, каквито никога не се доверяват на компютър, тъй като машините все пак са уязвими пред надарените в техниката. Колкото и да са защитени, предпазните системи са измислени от човек, значи може да се намери друг човек, който да ги преодолее.