Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 9

Накрая получиха подробно съобщение и най-лошите им опасения се потвърдиха. Все пак този път разузнавачът бе спазил процедурата и изследвал планетите от най-близката до звездата към най-далечната.

„Харон — гласеше първият доклад. — Прилича ми на ада.“

„Лилит. Във всяка райска градинка се крие по някоя змия.“

„Цербер. Доста кучешки вид има.“

И накрая:

„Медуза. Който ще живее тук, трябва да е с чакъл в главата.“

Следваха точните координати, заедно с кода, потвърждаващ, че Уордън е проучвал от разстояние, а не е кацал, както правилникът допускаше. Последният сигнал — буквите „22“ — вдъхна нови страхове. Той означаваше, че разузнавачът е доловил нещо твърде странно в новата система и ги предупреждава да са крайно предпазливи.

Ругаеха яростно Лудия Уордън, защото не бе им дал никаква нишка за разплитане на кълбото, но въпреки туй веднага организираха стандартна експедиция с всички възможни предпазни мерки. Беше внушителен отряд — пълен научен екип от двеста сред най-добрите и опитни служители на Експлоатацията, защитени от четири тежковъоръжени кръстосвача.

Най-лошото в кратките описания на Уордън беше, че почти винаги се оказваха точни, само че нямаше как да разбереш това, преди да попаднеш на мястото. Цялата армада изскочи от хиперпространството и хората от експедицията зяпнаха чудноватата гледка — гореща звезда от клас F с грамадна система, включваща газови гиганти с пръстени, великански астероиди и множество плътни планети. А в средата, близо до своето слънце, бяха четирите тела с изобилие от кислород, азот и вода. Четири скъпоценности, крещящи безмълвно „Живот!“. Макар че се движеха по твърде различни орбити с радиус от 158 милиона до 308 милиона километра, когато експедицията се появи там, завари ги в извънредно рядко взаимно разположение. За кратко време четирите планети бяха почти под прав ъгъл една спрямо друга. Въпреки че беше изключение, което почти не се наблюдаваше впоследствие, това стана повод веднага да ги нарекат Диаманта на Уордън. А и те наистина си бяха диаманти, колкото и случаен да изглеждаше моментът на откриването им за човечеството — искрящи накити с още незнайна, но видимо огромна цена.

Все пак дори и някои от най-прагматично настроените членове на експедицията съзряха в „диаманта“ от планети лоша прокоба — както ги бе предупредил и Уордън. Затова също като него не кацнаха веднага. Оглеждаха, взимаха проби, анализираха, ала изобщо не откриха нищо подозрително. Нямаше никакви признаци за свръхестествена намеса, въпреки невероятното струпване на четири толкова подобни свята, даващи възможности за съществуване на живот. Надсмяха се сами на себе си за глупостите, суеверията и внезапната податливост към първобитни страхове — а уж вярваха досега, че стоят над тези дивотии! Поолекна им. Е, имаше и такива, които подозираха, че Диамантът на Уордън е плод от усилията на древна цивилизация за приспособяване на планетите към нейните нужди. Но и да е било така, не бе останала никаква следа от подобни начинания.