Читать «Лилит: Змия в тревата» онлайн - страница 8

Младият мъж усети нервен спазъм в стомаха си.

— Ето към кого са се обърнали за помощ враговете ни! Значи натам е избягал роботът, към Диаманта на Уордън?

— Познахте — потвърди Крега.

В една галактика, чиято система на управление се основаваше на идеалния ред, на еднообразието, хармонията и твърдата вяра в природните закони, Диамантът на Уордън беше истинска лудница. Той сякаш съществуваше напук на всичко онова, което Конфедерацията обхващаше и изповядваше.

Холдън Уордън бе открил звездната система преди почти две столетия, когато тя беше още далеч извън административните предели на империята: Сред останалите разузнавачи Уордън отдавна се бе превърнал в легенда — той мразеше почти всичко, свързано с цивилизацията, а най-вече не понасяше другите човешки същества. В обичайния случай щяха бързичко да се разправят с него за антисоциалната му нагласа, но в съвременната психология съществуваше цяло направление, посветило се на откриването и използването на враждебни за обществото черти от характера, които същото това общество може да обърне в своя полза. Трябваше да се съобразят и с факта, че само хора като Уордън бяха способни да понасят самотата в продължение на години и психическото натоварване на разузнаването в дълбините на космоса. Нямаше разумен човек според стандартите на Конфедерацията, който би приел подобна работа.

А Уордън беше още по-тежък случай. Прекарваше възможно най-малко време в „цивилизацията“, обикновено само за да презареди кораба и го напълни с припаси. Летеше по-надалече, по-дълго и по-често от всеки друг разузнавач, а откритията му изумяваха дори само с числеността си.

За лош късмет на своите началници, той смяташе за единствено важна задача откриването на нови светове. Нехайно оставяше всичко друго, включително предварителния оглед и изследванията, на онези, които щяха да го последват към оповестените в щаба координати. Не че изобщо не проучваше новооткритите планети, но предпочиташе да общува колкото се може по-оскъдно с Конфедерацията, при това — по вбесяващ начин.

Когато получиха от него сигнала „4AW“, идеше им да заподскачат от вълнение — цели четири обитаеми планети около една звезда! Подобно явление бе нечувано, то излизаше от рамките на всякакви статистически вероятности, особено ако се имаше предвид, че в само една от четири хиляди звездни системи се съдържаше нещо поне частично използваемо. Чакаха напрегнато немногословният разузнавач да им съобщи как е нарекъл планетите и да обобщи първоначалните сведения — не само защото откритието му беше изумително, но и понеже съвсем не знаеха какво още ще им каже Лудия Уордън и дали изобщо ще успеят да разшифроват посланието му.