Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 65

Огромната двукрила врата бе изкъртена, Помрачените воини нахлуха в стаята и като отрова, разпръсната във въздуха, където и да отидеха, ги следваше смърт. Съсякоха стражите, а после и децата, които те пазеха. Дори не трепнаха. Нямаха съвест. Нахлуха още no-навътре в залата. Джулиън се опита да събере децата в групичка: Тай и Ливи, сериозните близнаци, Дру, която бе едва на осем, и бебето Тави. Джулиън застана пред тях с разперени ръце, сякаш би могъл да ги защити, сякаш би могъл да направи от тялото си стена, която да възпре смъртта.

А после смъртта се изстъпи пред него. Тъмен ловец на сенки, по чиято кожа грееха демонски руни, с рошава кестенява коса и кървясали синьо-зелени очи, които имаха цвета на неговите.

Баща му.

Джулиън се огледа за Ема, ала тя се биеше с един елфически воин, свиреп като огън, а Кортана проблясваше в ръцете ù. Джулиън искаше да отиде при нея, отчаяно копнееше да го направи, ала не можеше да остави децата. Някой трябваше да ги защити. По-голямата му сестра беше навън; по-големият му брат - отвлечен от Дивия лов. Трябваше да го направи той.

Именно тогава Андрю Блекторн стигна до тях. Кървави резки кръстосваха лицето му. Кожата му бе отпусната и тъмна, ала ръцете му здраво стискаха меча, а очите му бяха приковани в децата му.

- Тай. - Гласът му бе нисък и хрипкав и когато погледна към Тиберий, своя син, в очите му гореше хищен глад. - Тиберий. Моят Тай. Ела при мен.

Сивите очи на Тай се отвориха широко. Ливия, неговата близначка, го стисна здраво, ала той се задърпа, мъчейки се да отиде при баща си.

- Татко? - повика го той.

Устните на Андрю Блекторн се разтеглиха в усмивка и на Джулиън му се стори, че тя разкъсва лицето му и през нея може да види злото и мрака, които се криеха вътре, отровната, гърчеща се сърцевина от ужас и хаос, единственото, вдъхващо живот на тялото, което някога принадлежеше на баща му. Гласът на баща му се издигна почти напевно:

- Ела при мен, момчето ми, моят Тиберий...

Тай направи още една крачка напред, а Джулиън извади късия меч от колана си и го запрати.

Бе едва на дванайсет години. Не беше особено силен, нито особено ловък. Ала боговете, които много скоро щяха да го възненавидят, явно му се усмихнаха благосклонно, защото оръжието полетя като стрела, като куршум и потъна в гърдите на Андрю Блекторн, поваляйки го на земята. Беше мъртъв още преди да се строполи на пода.

- Мразя те! - Тай се нахвърли върху Джулиън, а Джулиън обви ръце около малкия си брат, благодарейки на Ангела отново и отново, че Тай е добре, че диша, че се мята в прегръдките му и го удря по гърдите, и го гледа с гневни, плувнали в сълзи очи. - Ти го уби, мразя те, мразя те...

Ливи сложи ръце на гърба на Тай, мъчейки се да го отскубне. Джулиън усещаше кръвта, бушуваща във вените на брат си, надигането и спускането на гърдите му;усещаше силата на омразата му и знаеше какво означава това - Тай бе жив. Те всички бяха живи. Ливи с нейните меки думи и успокояващи ръце, Дру с огромните си ужасени очи и Тави с неразбиращите си сълзи.

И Ема. Неговата Ема.