Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 67

- И какво представлява Клейвът, Тави?

Въпросът беше прекалено елементарен за останалите, но Тави изглеждаше истински доволен, че може да отговори на нещо.

- Управлението на ловците на сенки - каза той. - Всички действащи ловци на сенки са в Клейва. Онези, които вземат решения, са Съветът. В Съвета има трима долноземци, всеки от тях - представляващ различна долноземна раса. Магьосници, върколаци и вампири. От Тъмната война насам няма представител на феите.

- Много добре - похвали го Даяна и Тави грейна. – Кой може да ми каже какви други промени са били прокарани от Анета след края на войната?

-Ами Академията отново отвори врати - отвърна Ема. Това й бе много добре познато - консулът я бе поканил да стане една от първите ученички в Академията. Тя обаче бе избрала да остане със семейство Блекторн. - Сега доста от ловците на сенки се обучават там и разбира се, приемат и много кандидати за извисяване - мундани, които искат да станат нефилими.

- Сколомансът отново възобнови дейността си - добави Джулиън. Няколко къдрици, тъмни и лъскави, паднаха върху бузата му, когато вдигна глава. - Той съществувал преди Подписването на първото Съглашение и когато Съветът бил Продаден от феите, членовете му настояли отново да бъде Отворен. В Сколоманса се извършва изследователска дейност, обучават се центуриони...

- Само си представете какво е било в Сколоманса през всички тези години, докато е бил затворен - обади се Дру с грейналия поглед на любител на филми на ужасите. - Високо в планината, напълно изоставен, потънал в мрак, бъкащ от паяци и призраци, и сенки...

- Ако ти трябва страшно място - намеси се Ливи, - помисли си за Града от кости.

Градът от кости бе обиталището на Мълчаливите братя -подземно място, пълно с тунели и построено от пепелта на мъртвите ловци на сенки.

- Бих искал да отида в Сколоманса - прекъсна я Тай.

- Аз пък, не - заяви Ливи. - На центурионите не им е позволено да имат парабатаи.

- Въпреки това ми се ще да отида - настоя Тай. - Ти също би могла да дойдеш, ако пожелаеш.

- Не искам да ходя в Сколоманса - не отстъпваше Ливи. -Намира се насред Карпатите. Там е адски студено и има мечки.

Лицето на Тай грейна, както обикновено, когато станеше дума за животни.

- Има мечки?

- Стига приказки - намеси се Даяна. - Кога Сколомансът отваря наново врати? Кристина, която седеше най-близо до прозореца, вдигна ръка.

- Някой се изкачва по пътеката, водеща до входа. Всъщност няколко души.

Ема отново погледна към Джулс. Не се случваше често някой да дойде в Института без предупреждение. Имаше само няколко души, които биха могли да го направят, и дори повечето от тях първо биха се уговорили с Артър. Разбира се, някой спокойно можеше да го е направил. Макар че, ако се съдеше по лицето на Джулиън, ако действително имаше подобна уговорка, той не знаеше за нея.

Кристина, която се бе изправила, си пое рязко дъх.

- Моля ви, елате да видите.

Всички се втурнаха към дългия прозорец, който заемаше главната стена на стаята и гледаше към площадката пред Института и криволичещия черен път, отвеждащ от входа до магистралата, която ги делеше от плажа и морето. Небето бе ясно, синьо и безоблачно. Слънчевите лъчи искряха по сребърните юзди на три коня, върху които, без никакви седла, седеше по един безмълвен ездач.