Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 64

- Никой от вас не е избирал...

- Така е. - Джулиън също седна. Яката на тениската му беше широка, по кожата и в косата му имаше пясък. - Не сме го избрали. Защото, ако бях имал възможност, бих избрал нещо съвсем различно.

Ема знаеше, че не бива да пита. Не и когато той бе в по-добно състояние. Само че тя нямаше никакъв опит с Джулс, когато беше такъв; не знаеше как да реагира, каква да бъде.

- Какво би направил различно? - прошепна тя.

- Не знам дали бих избрал да имам парабатай. - Думите прозвучаха ясно, недвусмислено и жестоко.

Ема се дръпна рязко. Чувстваше се така, сякаш бе нагазила във вода до коленете и най-неочаквано една вълна я бе ударила през лицето.

- Наистина ли го мислиш? Нямаше да го искаш? Тази връзка с мен?

Той се изправи. Луната се бе показала иззад облаците и грееше ярко, достатъчно силно, та Ема да различи цвета на боята по ръцете му. Светлите лунички върху скулите му. Обтегнатата кожа около устните и върху слепоочията му. Наситения цвят на очите му.

- Не би трябвало да го искам - заяви той. - Наистина не би трябвало.

- Джулс - каза Ема, объркана и наранена, и разгневена, ала той вече се отдалечаваше надолу по брега.

Докато тя успее да се изправи на крака, той беше стигнал до скалите. Висока, стройна сянка, която се катереше през тях. А после изчезна.

Би могла да го настигне, ако искаше, сигурна бе в това. Само че не желаеше. За първи път в живота си не искаше да говори с Джулиън.

Нещо я докосна по глезена. Тя погледна надолу и видя Чърч. Жълтите му очи й се сториха изпълнени със съчувствие, така че го вдигна и го притисна до себе си, заслушана в мъркането му, докато приливът прииждаше.

* * *

Идрис, 2007 г., Тъмната война

Когато бе на дванайсет години, Джулиън Блекторн уби баща си.

Имаше, разбира се, смекчаващи вината обстоятелства. Баща му вече не беше неговият баща, не и в действителност. По-скоро чудовище с лицето на баща му. Ала когато кошмарите идваха в малките часове на нощта, това нямаше значение. Джулиън виждаше лицето на Андрю Блекторн, виждаше и собствените си ръце, стиснали острието, забило се в баща му, и знаеше.

Той беше прокълнат.

Така става, когато убиеш собствения си баща. Боговете проклинат. Чичо му го беше казал, а чичо му знаеше много неща, особено такива, свързани с кръвопролитие и проклятията на боговете.

Джулиън знаеше много за кръвопролитията, повече, отколкото би трябвало да знае едно дванайсетгодишно дете. Вината бе на Себастиан Моргенстърн. Той бе ловецът на сенки, започнал Тъмната война и използвал магии и заклинания, за да превърне обикновените ловци на сенки в безмозъчни машини за убиване. Негова лична армия, която да унищожи всички нефилими, отказали да се присъединят към него.

Джулиън, братята и сестрите му и Ема се криеха в Залата на Съглашението. Най-голямата зала в Идрис, тя имаше за цел да задържи всяко чудовище. Не можа обаче да спре ловците на сенки, дори онези, които бяха изгубили душите си.