Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 378

Отдръпна се от него и се отправи към къщата.

- О, да - каза, - ще се откажеш.

* * *

Не беше сигурна откога седи на леглото си. Къщата бе пълна със звуци: когато влезе, чу Артър да крещи нещо, а после се възцари мълчание. Кит бе настанен в една от свободните стаи, както бе поискал, а Тай седеше пред нея и четеше книга. Ема го беше попитала какво прави - дали охранява Кит, или пък охранява Института от Кит - но той просто бе свил рамене.

Ливи беше в тренировъчната зала заедно с Дру. Приглушените им гласове долитаха до нея през пода.

Нуждаеше се от Кристина. Нуждаеше се от единствения човек, който знаеше какво изпитва към Джулиън, за да се разплаче в прегръдките й, а Кристина да й каже, че всичко ще се оправи и че постъпва правилно.

Само че дали Кристина щеше да реши, че тя постъпва правилно, Ема не бе сигурна.

Ала в сърцето си знаеше, че е необходимо.

Чу изтракването на бравата и затвори очи. Непрекъснато виждаше лицето на Джулиън, когато се бе извърнала от него.

„Джулс - помисли си със свито от болка сърце. - Ако само не вярваше в мен, нищо от това не би било необходимо."

- Ема? - Беше Марк. Стоеше колебливо на прага и изглеждаше съвсем човешки в бяла тениска с дълъг ръкав и дън-ки. - Получих съобщението ти. Искаш да говорим?

Ема се изправи и приглади роклята, в която се беше преоблякла. Красива кафява рокля на жълти цветя.

- Нуждая се от услуга - каза тя.

Светлите вежди на Марк подскочиха.

- Услугите не са лекомислено начинание за елфите.

- Нито пък за ловците на сенки. - Ема изпъна рамене. -Каза, че ми дължиш услуга. Задето се погрижих за Джулиън. Задето спасих живота му. Каза, че ще направиш всичко каквото поискам.

Марк скръсти ръце на гърдите си. По него отново се виждаха черни руни: над яката, върху китките. Кожата му беше по-загоряла отпреди, по тялото му имаше повече мускули, сега, когато се хранеше. Ловците на сенки заякваха бързо.

- Продължавай тогава - подкани я той. - И ако е нещо, което мога да направя, ще го сторя.

- Ако Джулиън те попита... - Тя овладя гласа си. - Не. Независимо дали ще те попита, или не. Искам да се преструваш, че излизаме заедно. Че се влюбваме.

Ръцете на Марк се отпуснаха покрай тялото му.

- Какво?

- Чу ме. - Щеше й се да може да разчете изражението му. Ако откажеше, знаеше, че няма как да го накара насила. Не бе в състояние да го направи. Беше истинска ирония, но тя не притежаваше безпощадността на Джулиън. - Знам, че е странно.

- И то много. Ако искаш Джулиън да смята, че си имаш приятел, защо не помолиш Камерън Ашдаун.

„Ако ти и Марк някога... не мисля, че бих могъл да се съвзема от това."

- Трябва да си ти.

- Всеки би се съгласил да ти бъде гадже. Ти си красиво момиче. Не е нужно някой да лъже.

- Не става въпрос за егото ми - сопна се Ема. - И не ми трябва гадже. Трябва ми лъжата.

- Само пред Джулиън ли искаш да лъжа, или пред всички? - Марк бе сложил ръка на гърлото си и потупваше лекичко вената, която пулсираше там. Може би търсеше медальона с елфическа стрела, който, едва сега осъзна Ема, липсваше.