Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 379

- Предполагам, че всички ще трябва да го повярват - отвърна тя неохотно. - Не можем да искаме от тях да лъжат Джулиън.

- Не - съгласи се Марк, а ъгълчетата на устата му потръпнаха. - Това би било неосъществимо.

- Ако няма да се съгласиш, кажи ми. Или ми кажи как бих могла да те убедя. Не го правя заради себе си, Марк, а заради Джулиън. Нищо чудно то да спаси живота му. Не мога да ти кажа повече от това. Моля те само да ми повярваш. Защитавала съм го през всички тези години и това... то е част от него.

Слънцето залязваше и стаята бе обляна в червеникава светлина, която обагряше косата и кожата на Марк в розово.

Ема си спомни своето дванайсетгодишно Аз, как си бе мислила, че Марк е красив. Не беше истинско увлечение, но тя можеше да си представи едно различно минало, минало, в което Марк не им беше отнет. Минало, в което той бе останал при тях и тя се бе влюбила в него, а не в брат му. Пак щеше да бъде парабатай на Джулиън, ала щеше да се омъжи за брат му и те щяха да споделят живота си, свързани завинаги по всеки начин, по който хората можеха да бъдат свързани, и то щеше да им стига.

- Искаш да кажа на Джулиън, да кажа на всички, че се влюбваме. Не че вече сме влюбени?

Ема се изчерви.

- Трябва да звучи достоверно.

- Има много неща, които не ми казваш. - Очите на Марк грееха и той приличаше повече на елф, отколкото на човек, помисли си Ема, преценяващ положението и мястото си във внимателния танц на измамата. - Предполагам, ще искаш всички да знаят, че сме се целували. Може би дори нещо повече.

Ема кимна. Усещаше, че бузите й горят.

- Кълна се, че ще ти обясня всичко, което мога - каза тя, -ако се съгласиш. И ти се кълна, че това може би ще спаси живота на Джулиън. Неприятно ми е да те моля да лъжеш, ала...

- Ала за онези, които обичаш, си готова на всичко - довърши Марк и тя нямаше какво да отговори на това. Той се усмихваше, устните му бяха извити развеселено. Ема не бе сигурна дали това бе човешка развеселеност, или развеселеността на елфите, които обожаваха хаоса. - Разбирам защо избра мен. Аз съм тук, наблизо, и за нас би било лесно да започнем връзка. Ти, както казах, си красиво момиче и се надявам, че не ме намираш отблъскващ.

- Не - потвърди Ема. Облекчение и още хиляда противоречащи си емоции пееха във вените й. - Определено не си отблъскващ.

- В такъв случай имам само още един въпрос - каза Марк. - Но първо... - Той се обърна и решително затвори вратата.

Когато отново се обърна към нея, Ема си помисли, че никога не го бе виждала да изглежда толкова много като елф. Очите му бяха пълни с диво веселие, безгрижност, която говореше за свят, където човешките закони не важаха. Той като че ли бе довел необуздаността на елфическото царство в стаята - студена, сладостна магия, в чиито корени обаче се таеше нещо горчиво.

„Бурята те зове така, както зове и мен, нали?"

Той й протегна ръка, с която сякаш едновременно я зовеше и й предлагаше.

- Защо да лъжем?