Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 375

- Силата им се увеличавала - поправи я Джем. - Руните, които създавали, не приличали на никои други. Започвали да владеят магия, като магьосниците. Ала нефилимите не са създадени, за да бъдат магьосници. Много скоро могъществото ги карало да полудеят, докато не се превърнели в чудовища. Унищожавали семействата си, останалите хора, които обичали. Смърт ги заобикаляла отвсякъде, докато накрая не загинели и самите те.

Ема имаше чувството, че се задушава.

- Защо не ни го казват? Защо не предупреждават нефилимите, за да знаят?

- Това е могъщество, Ема. Някои благоразумно биха избягвали подобна връзка, но много други биха побързали да се възползват от предимствата й по възможно най-лошите причини. Могъществото винаги ще привлича алчните и слабите.

- Аз не бих го пожелала - тихо каза Ема. - Не и такова могъщество.

- Не бива да забравяме и човешката природа - добави Джем и се усмихна на Теса, която бе приключила разговора си и се задаваше по пътеката. - Знанието, че любовта е забранена, не я убива, а я прави още по-силна.

- За какво говорите, вие двамата? - Теса им се усмихна, застанала в подножието на стъпалата.

- За любовта - отвърна Джем. - Как да й сложим край, предполагам.

- 0, ако можехме да сложим край на любовта само със силата на волята си, животът би бил съвсем различен! - засмя се Теса. - По-лесно е убиеш любовта на някого към теб самия, отколкото своята към него. Убеди го, че не го обичаш или че си някой, когото той не може да уважава... а най-добре и двете. - Очите й бяха големи, сиви и младежки; трудно бе да повярва човек, че е на повече от деветнайсет години. - Да промениш собственото си сърце, това е почти невъзможно.

Въздухът заблещука и изведнъж се появи Портал, засиял като призрачна врата малко над земята. Ема сякаш надзърташе през ключалка - от другата страна стоеше Магнус Бейн, а до него Алек Лайтууд, висок и тъмнокос; в ръцете си Алек държеше момченце с бяла ризка и тъмносиня кожа. Изглеждаше раздърпан и щастлив и начинът, по който държеше Макс, напомни на Ема как Джулиън държеше Тави като по-малък.

- Теса Грей! - провикна се Магнус и се показа от Портала, сякаш се навеждаше над балкон. - Джем Карстерс! Време е да вървим!

Някой се зададе по пътя откъм плажа. Ема виждаше единствено силует, но знаеше, че е Джулиън. Джулиън, който се връщаше от брега, където я беше чакал. Винаги щеше да е в състояние да разпознае Джулиън.

С изтънчеността на отминали времена, Джем се наведе над ръката й в изискан поклон.

- Ако имаш нужда от мен, съобщи на Чърч - каза, когато се изправи. - Той ще се погрижи да дойда при теб.

А после се обърна и тръгна към Портала. Теса го улови за ръка и му се усмихна, и миг по-късно двамата прекрачиха сияещата врата. Тя изчезна във взрив от бледозлатиста светлина и Ема се взря, примигвайки, в Джулиън, застанал в подножието на стъпалата.

- Ема? - Той изкачи стълбището на бегом и протегна ръце към нея. - Ема, какво стана? Чаках те на брега...

Тя се отдръпна. По лицето му пробяга болка, а после той се огледа наоколо, сякаш едва сега си бе дал сметка къде са, и кимна.