Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 373

- Това е невъзможно. Не може да бъде.

Учуденото изражение на Тай се стопи.

- Добре ли си?

- Ти! - Кит вдигна поглед към него. Сини и сиви очи се срещнаха. - Ти опря нож в гърлото ми.

На Тай като че ли му стана неудобно. Ръката му се вдигна и подръпна кичур от тъмната му коса.

- Беше просто работа. Нищо лично.

Кит избухна в смях. Без да престава да се смее, той се отпусна на пода. Теса коленичи до него и сложи ръце на раменете му. Ема не можеше да не види себе си през Тъмната война, осъзнала, че родителите й са мъртви.

Кит вдигна поглед към нея. Лицето му беше потъмняло. Лицето на някой, който използва цялата сила на волята си, за да не се разплаче.

- Милион спални - каза той.

- Какво? - не разбра Ема.

- Каза, че тук имало милион спални. - Той се изправи. -Ще си намеря една от тях и се затворя в нея. И ако някой се опита да изкърти вратата, ще го убия.

* * *

- Мислиш ли, че ще се оправи? - попита Ема. - Имам предвид Кит?

Стоеше на стъпалата пред Института заедно с Джем. На хоризонта океанът се издигаше и спускаше. Теса се бе поотдалечила, за да се обади по телефона. Ема чуваше гласа й в далечината, макар и да не бе в състояние да различи отделните думи.

- Можеш да му помогнеш - отвърна Джем. - Ти също си изгубила родителите си. Знаеш какво е.

- Не мисля... - Ема беше разтревожена. - Ако остане, не знам... - Помисли си за Джулиън, за чичо Артър, за Даяна, за тайните, които всички те криеха. - Не може ли и ти да останеш? - попита и се учуди на копнежа в гласа си.

Джем се усмихна. Онази усмивка, която тя помнеше от първия път, когато наистина бе видяла лицето му; усмивката, която й напомняше, по начин, който не бе в състояние да опише, за баща й. За кръвта на семейство Карстерс, която течеше във вените и на двама им.

- Бих искал да остана. Откакто се срещнахме в Идрис, ти ми липсваш и често си мисля за теб. Бих искал да ти погостувам. Да прекарам време със старата си цигулка. Ала двамата с Теса трябва да вървим. Трябва да открием тялото на Малкълм и Черната книга, защото дори и на дъното на океана подобна книга все още може да ни създаде неприятности.

- Спомняш ли си, когато се срещнахме на парабатайската ми церемония? Каза ми, че ти се ще да можеш да се грижиш за мен, но двамата с Теса трябвало да намерите нещо. За Кит ли говореше?

- Да. - Джем пъхна ръце в джобовете си. Все още изглеждаше толкова млад, че на Ема й беше невъзможно да мисли за него като за свой прародител... дори чичо. - От години го търсим. Стеснихме периметъра на издирванията си до тази област, а накрая - до Пазара на сенките. Ала Джони Рук наистина умееше да се крие. - Той въздъхна. - Ще ми се да не беше така. Ако ни се беше доверил, сега можеше да е жив. -Той зарови разсеяно ръка в тъмната си коса. В нея имаше един сребрист кичур с цвета на алуминий. Погледна към Теса и Ема видя изражението в очите му. Любовта, която повече от цял век не бе успял да отслаби.

„Любовта е слабостта на човешките същества и ангелите ги презират заради нея, презира я и Клейвът и затова я наказват. Знаеш ли какво се случва с парабатай, които се влюбят един в друг? Знаеш ли защо е забранено?"