Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 35

Беше донесъл стотици книги от Англия и през изминалите оттогава години стаята бе претъпкана с поне още толкова. Те бяха подредени по система, която никой друг освен него не разбираше: „Антигона" на Софокъл, облегната до „История на Пелопонеската война" на Тукидид, разпилени монографии, полуразпаднали се книги, чиито откъснати страници бяха внимателно подредени навсякъде, където имаше място. Имаше поне шест бюра - когато някое от тях се окажеше прекалено отрупано с листове и парчета от статуи и керамични съдове, чичо Артър просто купуваше ново.

В момента седеше зад едно писалище в западната част на стаята. През малка дупка в хартията, закриваща прозореца до него, Джулиън зърна късче син океан. Чичо му бе запретнал ръкавите на стария си пуловер, стъпалата му, подаващи се от оръфаните крачоли на домашния му панталон, бяха напъхани в овехтели пантофи. Бастунът, който той рядко използваше, бе облегнат на стената.

- Ахил имал форминг - мърмореше си той, - със сребърен напречник; Херкулес можел да свири на кифара. И двата инструмента са преведени като „лира", но дали наистина са един и същи инструмент? Ако са, защо има различни думи?

- Здравей, чичо - обади се Джулиън и намести в ръцете си подноса, върху който имаше набързо приготвена вечеря. - Прибрахме се.

Артър бавно се обърна, като старо куче, наклонило предпазливо глава при звука на вик.

- Андрю, радвам се да те видя. Тъкмо разсъждавах над гръцките идеали за любовта. Arane, разбира се, е най-висшата любов, онази, която изпитват боговете. След това - ерос, романтичната любов, филиа, любовта към приятелите, и сторге, любовта към семейството. Според теб коя изпитват парабатаите? Дали е по-близо до филиа, или до arane... като се има предвид, че ерос е забранена, разбира се? И ако е така, дали като нефилими ние сме надарени с нещо, което мунданите никога не могат да разберат... и как тогава древните гърци са знаели за него? Парадокс, Андрю...

Джулиън изпусна дъха си. Последното, за което искаше да говори, бе каква любов изпитват парабатаите един към друг. Не искаше и да го наричат с името на мъртвия му баща. Прииска му се да бъде някъде другаде, където и да е, ала въпреки това пристъпи напред, там, където светлината бе по-силна и чичо му можеше да види лицето му.

- Аз съм Джулиън. Казах, че се върнахме. Всички. Тави, Дру, близнаците...

Артър се взираше в него с неразбиращи сини очи и Джулиън усети как сърцето му се свива. Изобщо не бе искал да се качва тук; искаше да отиде с Ема. Ала от последното огнено съобщение на Даяна бе разбрал, че ще трябва да се качи на тавана веднага щом се прибере.