Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 34
Касандра Клеър
Даяна тъкмо се сбогуваше с всички, прибирайки ключовете в чантата си. Възползвайки се от това, Ема се пресегна и написа няколко думи върху кожата на Джулиън.
Без да я поглежда, Джулиън отпусна ръка и написа отговора си.
Вратата на преддверието се отвори и отново се затвори зад Даяна, пропускайки смразяващ порив от вятър и дъжд. Вода опръска бузата на Ема, докато тя се обръщаше, за да погледне Джулиън.
- Важно е - обясни и се зачуди дали гласът й бе прозвучал слисано. Никога досега не й се бе налагало да го уверява, че става дума за нещо важно. Кажеше ли, че трябва да говори с него, той знаеше, че е така. - Просто... - тя понижи глас - ела и стаята ми, след като се видиш с Артър.
Джулиън се поколеба само за миг; стъклото и черупките на гривните му изтракаха, когато вдигна ръка, за да отметне косата от лицето си. Ливи вече се бе отправила към горния етаж с Тави, следвана от останалите. Изведнъж Ема усети как раздразнението й се стопява и отстъпва място на вина. Джулс очевидно беше изтощен. Това бе всичко.
- Освен ако не си прекалено уморен - добави.
Той поклати глава, изражението му беше непроницаемо... за първи път не можеше да прочете нищо върху него.
- Ще дойда - увери я и сложи ръка на рамото й. Лекичко, небрежно. Сякаш не се бяха разделяли за два месеца. - Прекрасно е отново да те видя - добави, а после се обърна и пое по стълбите след Ливи.
Естествено, че щеше да отиде да види Артър, помисли си Ема. Някой трябваше да съобщи на ексцентричния им настойник, че семейство Блекторн се бе завърнало. И естествено, че беше уморен. И естествено, че изглеждаше различен -така ставаше, когато не си виждал някого известно време. Можеше да отнеме ден-два, докато нещата между тях отново станат както преди: Познати. Неразделни. Сигурни.
Тя сложи ръка на гърдите си. Въпреки че мъчителното усещане, като опънат докрай ластик, което бе изпитвала, докато Джулиън бе в Лондон, и което толкова бе ненавиждала, вече го нямаше, на негово място се бе появила особена нова болка близо до сърцето й.
3. Щом изгрее луна, все бленувам с тъга
Таванското помещение на Института тънеше в сумрак. На покрива имаше два прозореца, ала чичо Артър ги беше закрил с амбалажна хартия, когато пренесе книгите и документите си тук, с обяснението, че се притеснява слънчевите лъчи да не повредят деликатните инструменти на неговите проучвания.
Артър и неговият брат Андрю, бащата на Джулиън, бяха отгледани от родители, обсебени от класическия период -от древногръцки и латински, от балади за герои, от митологията и историята на Древна Гърция и Рим.
Джулиън бе отраснал с разказите на „Илиада" и „Одисея", на аргонавтите и „Енеида", разкази за мъже и чудовища, за богове и герои. Ала докато Андрю бе запазил само обикновена слабост към класическите произведения (слабост, която, не можеше да се отрече, се простираше дотам, да кръсти децата си на различни императори и кралици - Джулиън и до днес беше благодарен на майка си, задето се казваше Джулиън, а не Юлий, както бе искал баща му), Артър беше направо обсебен.
