Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 349

- Да - заяви Марк, изпънат така, сякаш стоеше пред взвод за разстрел. Срещна погледа на Робърт Лайтууд и Джулиън видя как инквизиторът потръпна, виждайки очите на Дивия лов върху лицето на нефилим.

Те бяха обвинение срещу Клейва, тези очи. Вие ме изоставихте - казваха те. - Не ме защитихте. Аз бях сам.

- Върнах се - заяви Марк.

- Дивият лов никога не би те оставил да си тръгнеш -каза инквизиторът. - Ти беше прекалено ценен за тях. А и елфите не връщат онова, което са взели.

- Робърт... - започна Магнус.

- Нима греша? Магнус? Който и да било?

Магнус не отговори, видимо нещастен. Златните очи на Джейс бяха непроницаеми.

Дру издаде уплашен, приглушен звук и Клеъри се обърна рязко към Робърт.

- Не е честно да ги разпитваш. Те са просто деца.

- Да не мислиш, че съм забравил неприятностите, в които се забъркахте ти и Джейс, когато бяхте „просто деца"?

- Тук е прав. - Джейс се усмихна на Джулиън и Ема и усмивката му бе като злато, разтопено върху стомана. Виждаше се, че мекотата е просто маска, а онова, което се криеше под нея, бе спечелило на Джейс прозвището Най-добър ловец на сенки на своето поколение.

- Не сме използвали никаква черна магия - каза Джулиън. - Не беше нужно. Всички знаем, че елфите винаги са го тови да сключат сделка.

На прага на светилището се появиха две фигури. Анселм Найтшейд, с предпазливо остро лице, и Артър, който изглеждаше уморен и държеше чаша вино. По-рано тази вечер Джулиън беше оставил цяла бутилка в светилището. Беше от добра реколта.

Защитеното пространство на светилището се простираше малко след вратата. Анселм престъпи линията с върха на пръстите си, потръпна и побърза да си прибере крака.

- Артър. Ти каза, че си прекарал цялата вечер, обсъждайки Софокъл заедно с Анселм Найтшейд - каза Робърт Лайтууд.

- „Не умножавай своите беди, недей лекува с лошо лошото!"³²

Робърт повдигна вежди.

- Цитира „Антигона" - обясни Джулиън уморено. - Иска да каже „да".

- Ела при нас, Артър - подкани го Робърт. - Не ме карай да си мисля, че се криеш в светилището.

- Когато използваш този глас, и на мен ми се иска да се скрия в светилището - отбеляза Магнус. Той бе започнал да се разхожда из стаята, като ту вдигаше някой предмет, ту отново го връщаше на мястото му. Действията му изглеждаха безцелни, ала Джулиън се съмняваше, че е така. Магнус рядко правеше нещо без умисъл.

Също като Джейс. Той се беше настанил на най-долното стъпало с нетрепващ поглед. Джулиън усещаше тежестта му като натиск върху гърдите си. Той се прокашля.

- По-малките ми братя и сестри нямат нищо общо с това. А Тави е изтощен. Днес едва не го убиха.

- Какво? - Зелените очи на Клеъри потъмняха от тревога. - Как се случи това?

- Ще ви обясня - каза Джулиън. - Просто ги пуснете да си вървят.

Робърт се поколеба за миг, преди да кимне отсечено.

- Може да си вървят.

Облекчение заля Джулиън, когато Тай, Ливи (все така носейки Тави на ръце) и Дру поеха по стълбите. На най-горното стъпало Тай спря за миг и погледна надолу. Взираше се в Марк, а изражението му беше уплашено.

- Болест е, вродена на тираните, да нямат вяра в своите приятели³³, инквизиторе - заяви Анселм Найтшейд. - Есхил.