Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 350

- Не си тръгнах от тържеството по случай годежа на дъщеря ми, за да ми изнасят лекция върху класическите автори - отвърна Робърт. - Пък и това не засяга долноземците. Ако обичаш, изчакай ни в светилището, Анселм.

Артър подаде чашата си на Анселм, който я вдигна подигравателно като за тост, но се върна в светилището, видимо облекчен да се отдалечи от линията, отвъд която започваше осветената земя.

В мига, в който той изчезна, Робърт се залови с Артър.

- Какво знаеш ти за всичко това, Блекторн?

- При нас се появиха пратеници на елфите - отвърна той. - Предложиха ни да върнат Марк на семейството му, а в замяна искаха да им помогнем да открият кой убива елфи в Лос Анджелис.

- И ти не докладва за това на Клейва? Макар да си знаел, че нарушаваш закона, условията на Студения мир...

- Исках да си върна моя племенник. Нима и ти не би сторил същото за твоето семейство?

- Ти си ловец на сенки - заяви Робърт. - Ако си принуден да избираш между семейството си и закона, трябва да избереш закона!

- Lex malla, lex nulla - отвърна Артър. - Знаеш мотото на семейството ми.

- Постъпил е правилно. - Като никога, този път в гласа на Джейс нямаше насмешливост. - Аз бих сторил същото. Всеки от нас би го направил.

Робърт изглеждаше разгневен.

- И открихте ли? Кой убива елфи?

- Открихме го тази нощ - отвърна Джулиън. - Бил е Малкълм Фейд.

Магнус настръхна, котешките му очи проблеснаха.

- Малкълм? - Той се обърна кръгом и се приближи решително до Джулиън. - И защо смяташ, че е бил някой върховен магьосник? Защото владеем заклинания? Означава ли това, че всяка черна магия ще бъде приписвана на нас?

- Той си го призна - отвърна Джулиън.

Клеъри зяпна. Джейс остана на мястото си, изражението му бе непроницаемо като на котка.

Лицето на Робърт помрачня.

- Артър. Ти си главата на този Институт. Говори. Или ще го оставиш на своя племенник?

- Има неща - заяви Джулиън, - които не сме казали на Артър. Неща, които той не знае.

Артър докосна главата си с ръка, сякаш го болеше.

- Ако съм бил измамен - каза той, - нека Джулиън обясни.

Суровият поглед на Робърт обходи малката им групичка и се прикова в Диего.

- Центурионе. Излез напред.

Джулиън настръхна. Диего. Не го беше включил в сметките си, ала Диего беше центурион и като такъв се бе заклел да казва истината на Клейва. Естествено, че Робърт щеше да поиска да говори с Диего, вместо с него.

Джулиън знаеше, че няма причина Робърт да иска да говори с него. Не той оглавяваше Института. А Артър. Нищо че години наред именно той отговаряше на писмата на Робърт и бе наясно с методите му по-добре, отколкото всеки друг тук; нищо че, макар и само в официална кореспонденция, двамата се познаваха много добре. Той беше просто един тийнейджър.

- Да, инквизиторе? - каза Диего.

- Разкажи ни за Малкълм Фейд.

- Малкълм не е този, за когото го мислите - започна Диего. - Отговорен е за безчет убийства. Той е виновен за смъртта на родителите на Ема.

Робърт поклати тъмната си глава.

- Как е възможно? Двамата Карстерс бяха убити от Себастиан Моргенстърн.