Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 347

В средата на помещението бе застанал Магнус Бейн, ослепителен в сакото и панталона си от брокат и десетките пръстени по ръцете. До него стоеше Клеъри Феърчайлд, облечена в нежна зелена рокля и вдигнала тъмночервената си коса в небрежен кок.

Докато Джулиън и останалите нахълтваха в стаята, Магнус повдигна вежди.

- Виж ти, виж ти. Май трябва да заколим угоеното теле. Блудните синове се завърнаха.

Клеъри сложи ръка на устата си.

- Ема, Джулиън... - Тя пребледня. - Марк? Марк Блекторн?

Марк не каза нищо. Никой от тях не го направи. Джулиън си даде сметка, че несъзнателно бяха наобиколили Марк, за да го защитят. Дори Диего, опръскан с кръв и намръщен, бе там.

Марк стоеше, без да помръдва; разчорлената му руса коса приличаше на ореол около главата му, заострените му уши и разноцветните очи се виждаха съвсем ясно на ярката светлина.

Магнус го изгледа продължително, след което вдигна глава към втория етаж и се провикна:

- Джейс! Ела тук!

Клеъри понечи да пристъпи към тях, ала Магнус я дръпна лекичко назад. Тя се мръщеше.

- Добре ли си? - попита тя Ема, ала очевидно имаше предвид всички тях. - Някой пострада ли?

Преди който и да било да успее да отговори, откъм горния етаж се разнесе шум и на върха на стълбището се появи висока фигура.

Джейс.

Джулиън за първи път бе срещнал прочутия Джейс Херондейл, когато беше на дванайсет, а Джейс - на седемнайсет години. Също дванайсетгодишна, Ема дори не се бе опитала да скрие от света, че според нея Джейс е най-привлекателният и невероятен човек, украсявал планетата с присъствието си.

Джулиън не беше съгласен... Не че някой го беше питал.

Джейс слезе по стъпалата с походка, която накара Джулиън да се зачуди дали не си мисли, че зад себе си има великолепен шлейф - вървеше бавно и решително, сякаш прекрасно осъзнаваше, че е център на вниманието.

Или просто бе свикнал да го зяпат. В един момент Ема беше престанала да го превъзнася, ала сред ловците на сенки като цяло той все минаваше за извънредно красив. Косата му имаше поразителен цвят на злато, досущ като очите му. И той, както Магнус и Клеъри, изглеждаше така, сякаш идва от парти: носеше виненочервен блейзър и от него се излъчваше усещане за нехайна елегантност. Когато стигна до най-долното стъпало, погледна към Джулиън, изцапан с кръв и мръсотия, а после и към останалите, също толкова одърпани и мръсни.

- Е, или сте се били със силите на злото, или идвате от някое много по-необуздано парти от нашето. Здравейте, семейство Блекторн.

Ливи въздъхна. Гледаше го така, както го беше гледала Ема, когато бе на дванайсет. Дру, вярна на увлечението си по Диего, се намръщи.

- Какво правите тук? - попита Джулиън, макар да знаеше отговора. Все пак за предпочитане бе да създадеш впечатлението, че си изненадан. Хората вярват на отговорите ти повече, когато смятат, че не са предварително намислени.

- Тъмна магия - каза Магнус. - Видяхме го на картата. При средоточието. - Той погледна към Ема. - Мислех си, че е вероятно да направиш нещо с информацията, която ти дадох. Когато става дума за лей-линии, ключът винаги се крие в средоточието.