Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 346

Те всички бяха живи и това бе почти чудо. На Джулиън му се струваше, че всеки нерв в тялото му бе изтеглен от кожата му. Представяше си нервните си окончания оголени, като сензори, реагиращи на присъствието на семейството му около него.

Спомни си думите на Даяна: „Ще трябва да ги оставиш".

Знаеше, че е така. Един ден щеше да се наложи да разтвори ръце и да остави братята и сестрите си да поемат сами в света, свят, който щеше да ги пореже, да ги насини, да ги събори на земята и да не им помогне да се изправят на крака. Някой ден щеше да му се наложи да го направи.

Ала още не. Все още не.

- Тай - тихо каза той, така че другите на задната седалка да не го чуят.

- Да? - Тай го погледна. Сенките под очите му бяха толкова сиви, колкото и ирисите му.

- Ти беше прав. Аз сгреших.

- Така ли? - Тай звучеше учудено. - За какво?

- За това, че дойде с нас. Би се добре... невероятно всъщност. Ако не беше дошъл... - Гърлото му се сви. Отне му миг, докато отново успее да проговори. - Благодарен съм ти. И освен това съжалявам. Трябваше да те послушам. Прав беше за това, което си в състояние да направиш.

- Благодаря - отвърна Тай. - Задето ми се извини.

Той се умълча, което, предположи Джулиън, означаваше, че разговорът е приключил, ала няколко секунди по-късно Тай се приведе към него и допря глава до рамото му... приятелски жест, сякаш беше Чърч, който иска да го погалят. Джулиън вдигна ръка, за да разроши косата му, и почти се усмихна.

Беглата му усмивка бързо се стопи, когато спряха пред Института. Той грееше като коледна елха. Когато тръгнаха, бе потънал в мрак, ала докато слизаха от колата, Джулиън зърна едва-едва забележимо блещукане във въздуха.

Двамата с Ема се спогледаха. Блещукане във въздуха означаваше Портал, а Порталът означаваше Клейвът.

Пикапът на Даяна спря, колкото да остави Диего и Кристина, и си тръгна. Останалите вече бяха слезли от тойотата: някои от тях примигваха, полузаспали (Дру, Марк), други имаха леко подозрителен вид (Тай), а някои изглеждаха притеснени (Ливи, която стискаше здраво Тави). На Джулиън му се стори, че вижда в далечината бледите очертания на Уиндспиър.

Поеха заедно по стъпалата на Института. Когато се изкачиха, Джулиън се поколеба с ръка на вратата.

От другата страна би могло да ги очаква всичко: от целия Съвет до няколко дузини воини на Клейва. Джулиън знаеше, че вече няма как да скрият Марк. Знаеше какъв беше планът му. Знаеше, че се крепи, като милион ангели, върху главата на игла. Шансът, обстоятелствата и решимостта го крепяха.

Погледна към Ема и видя, че и тя го гледа. Въпреки че умореното й изцапано лице не се усмихна, в очите й имаше увереност и упование в него.

Беше пропуснал нещо, помисли си Джулиън. Шанс, обстоятелства, решимост... и вяра.

Той отвори вратата.

Светлината в преддверието беше ослепително ярка. И двата полилея грееха, а галерията на горния етаж бе осветена от редица факли, които семейството почти никога не използваше. Светлина струеше и изпод вратата на светилището.