Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 343

- Как е Тави? Всичко наред ли е? - Джулиън се приближи до братята и сестрите си. Дру скочи и го прегърна с всичка сила, а после ахна и посочи нещо.

Оглушителен стържещ звук отекна във въздуха. Дупката в хълма изчезваше зад тях като зарастваща рана. Даяна се втурна натам, сякаш би могла да го спре, ала скалата се затвори и тя едва успя да отдръпне ръката си навреме, за да не бъде смачкана.

- Не можеш да го спреш - каза Кийрън. - Входът и пътят вътре бяха направени от Малкълм. В хълма няма естествени тунели и пещери. Сега, когато Малкълм е мъртъв, магиите му престават да действат. Възможно е да има друг начин да се проникне вътре, от някое друго средоточие, ала тази врата вече няма да се отвори.

- Откъде разбра, че е мъртъв? - попита Ема.

- Светлините в града под нас - отвърна Кийрън. - Дошъл е... не знам каква е мунданската дума...

- Токът - обясни Марк. - Токът е дошъл, а тъй като беше спрял заради магията на Малкълм... ами, да.

- Това означава ли, че и телефоните ни работят? - зачуди се Тай.

- Ще проверя. - Джулиън се отдръпна, допрял телефона до ухото си. На Ема й се стори, че го чува да изрича името на чичо Артър, но не беше сигурна, а той се отдалечи, преди тя да чуе още нещо.

Диего и Кристина се бяха присъединили към Ливи, Тай и Дру. Кристина се навеждаше към Тави, а Диего беше пъхнал ръка във вътрешния джоб на якето си. Ема се приближи до тях и видя, че Диего бе извадил плоско сребристо шише.

- Нали не се каниш да му дадеш алкохол? - попита тя. -Малко е мъничък за това.

Диего направи физиономия.

- Питие за енергия. Приготвено от Мълчаливите братя. Възможно е да неутрализира онова, с което Малкълм го е приспал.

Ливи взе бутилката от Диего, опита съдържанието й и като кимна, изсипа няколко капки от течността в устата на малкия си брат. Докато Тави преглъщаше благодарно, Ема коленичи и го погали по бузката.

- Здравей, миличък. Добре ли си?

Той й се усмихна, примигвайки. Приличаше на Джулиън, когато двамата с Ема бяха деца. Преди светът да го промени. Най-добрият ми приятел и най-голямата ми любов.

Мислите й се насочиха към Малкълм. Парабатайското проклятие. Със свито от болка сърце тя целуна меката бузка на Тави, а когато се изправи, видя, че Кристина бе зад нея.

- Лявата ти ръка - меко каза тя и я отведе настрани. - Ще я протегнеш ли?

Ема се подчини и видя, че кожата на дланта и китката й бе почервеняла и покрита с мехури, сякаш бе изгорена.

Кристина поклати глава и извади стилито от джоба си.

- За няколко минути там вътре, докато ти беше зад стената, която Малкълм направи, си помислих, че никога няма да излезеш жива.

Ема отпусна глава на рамото й.

- Съжалявам.

- Знам. - Кристина пъргаво нави ръкава й. - Нуждаеш се от целителни руни.

Ема се облегна на приятелката си, докато стилито се плъзгаше по кожата й, черпейки утеха от присъствието й.

- Странно бе да бъда затворена с Малкълм. Той като че ли най-много от всичко искаше да ми разкаже за Анабел. И работата е там, че... дожаля ми за него.

- Не е странно - отвърна Кристина. - Случилото се с тях е ужасно. Нито той, нито Анабел са направили нещо лошо. Да видиш някого, когото обичаш, наказан толкова жестоко, измъчван... да мислиш, че те е изоставил, само за да откриеш, че всъщност ти си го изоставил... - Тя потрепери.