Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 342

В този миг нещо проблесна. Ема се обърна и видя, че виолетовата стена от светлина в коридора зад нея я няма - магиите изчезваха, когато магьосникът, чието дело бяха, умреше.

- Ема! - По коридора се разнесе шум от тичащи крака и Джулиън изскочи от сенките. Ема видя смазаното му изражение, когато стигна до нея и впи пръсти в подгизналите й, изцапани с кръв дрехи. - Ема, господи, не можех да се добера до теб през стената, знаех, че си тук, но не можех да те спася...

- Ти ме спаси - дрезгаво каза тя; искаше да му покаже руната за издръжливост върху ръката си, ала той я притискаше прекалено силно до себе си. - Ти ме спаси. Не знаеш, но е така.

А после чу и техните гласове. Останалите, които се приближаваха по коридора. Марк. Кристина. Диего. Даяна.

- Тави - прошепна, - той...

- Добре е. Навън е, заедно с Тай и Ливи, Дру. - Джулиън я целуна по слепоочието. - Ема. - Устните му докоснаха нейните и тя почувства как я разтърсва тръпка на обич и болка.

- Пусни ме - прошепна тя. - Трябва да ме пуснеш, те не бива да ни видят така. Джулиън, пусни ме.

Джулиън вдигна глава, очите му бяха пълни с агония, ала въпреки това се отдръпна. Ема видя какво му струва това, видя как трепереха ръцете му, докато ги отпускаше до себе си. Почувства разстоянието между тях двамата, сякаш бе рана, зейнала в плътта й.

С усилие откъсна очи от неговите и ги сведе към пода, плувнал в морска вода и кръв, която стигаше до глезените. Канделабърът на Малкълм бе изчезнал под повърхността.

Ема бе доволна, че е така. Солта щеше да разяде отвратителния паметник на убийството, който Малкълм бе сътворил, щеше да го разтвори и пречисти, докато не останеха само бели кости, които щяха да се слегнат на дъното на океана като тялото на Малкълм. И за първи път от дълги години насам, Ема изпита благодарност към морето.

26. Серафими

„Парабатайското проклятие. Клейвът никога няма да допусне да научиш... Забранено е..." Думите на Малкълм отекваха в главата на Ема, докато се връщаше в нощта навън, следвайки останалите по влажните коридори на средоточието. Двамата с Джулиън нарочно вървяха на разстояние един от друг. Изтощението и болката забавяха стъпките й. Прибран в ножницата си, Кортана пулсираше от енергия и Ема се зачуди дали не бе погълнал магия от Малкълм.

Не искаше обаче да мисли за Малкълм, за червените пипала на кръвта му, разстилащи се в тъмна вода като развети знамена.

Не искаше да мисли за нещата, които й беше наприказвал.

Тя последна излезе от пещерата, прекрачвайки в мрака на външния свят. Тай, Ливи и Дру седяха на земята. Тави беше в ръцете на Ливи, сънен, но буден. Кийрън стоеше настрани от тях с мрачно изражение, което се разведри само малко, когато Марк се показа от пещерата.