Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 32
Касандра Клеър
Сблъскаха се в средата на преддверието и Ема обви ръце около него.
- Джулс - каза тя, ала звукът бе приглушен от рамото му, когато той отвърна на прегръдката й. Докато вдъхваше уханието му, което познаваше така добре - карамфил, сапун, сол - парабатайската клетва отекна в ума й.
За миг ръцете му я стиснаха толкова здраво, че й беше трудно да диша. А после той я пусна и отстъпи назад.
Ема залитна. Не беше очаквала нито толкова силна прегръдка, нито толкова бързо отдръпване.
Джулиън изглеждаше различен и умът й не можеше да го обхване напълно.
- Мислех, че ще си дойдете утре. - Опита се да улови погледа му, да го накара да отвърне на сърдечната й усмивка. Вместо това той гледаше към братята и сестрите си, сякаш ги броеше, за да се увери, че всички са тук.
- Малкълм дойде по-рано - обясни той през рамо. - Изведнъж се появи в кухнята на пралеля Марджъри по пижама. Каза, че бил забравил за часовата разлика. Тя опищя къщата.
Ема усети как напрежението в гърдите й отслабва. Малкълм Фейд, върховният магьосник на Лос Анджелис, бе семеен приятел и ексцентричността му открай време бе повод за шеги между нея и Джулс.
- А после, без да иска, отвори Портал в Лондон, вместо тук - оповести Ливи и се втурна да прегърне Ема. - И трябваше да намерим някой, който да ни отвори друг Портал... Даяна!
Ливи се отскубна от Ема и отиде да поздрави учителката си. В продължение на няколко мига се възцари суматохата на посрещането - въпроси и поздрави, и прегръдки. Тави се бе събудил и се луташе сънливо наоколо, подръпвайки ту този, ту онзи за ръкава. Ема разроши косата му.
Ема погледна към Джулиън. Той наблюдаваше семейството си с напрегнато изражение. Сякаш бе забравил за придъствието й. И в този миг умът й като че ли се събуди изведнъж и й връчи списък с всички начини, по които той й се струваше различен.
Винаги носеше косата си в къса и практична прическа, ала в Англия трябва да бе забравил да я подстриже и тя бе израснала в гъстите, изобилни къдрици на семейство Блекторн, които се спускаха под ушите му. Беше загорял, а очите му, които Ема познаваше толкова добре, внезапно й се сториха едновременно по-светли и по-тъмни, с наситения синьозелен цвят на океанска вода цяла миля под повърхността. Формата на лицето му също се беше променила, придобила бе по-зрели черти, изгубила бе мекотата на детството, разкривайки чистите линии на челюстта му, завършващи в леко заострена брадичка и наподобяващи очертанията на ключицата му с формата на крила, която се виждаше под яката на тениската му.
