Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 323

Марк се обърна рязко към него.

- Къде е Ярлат сега?

Очите на Кийрън проблеснаха, когато отвърна на погледа му.

- Губим време. Трябва да отидем при средоточието.

- Прав е. - Диего вече беше напълно готов: бойно облекло, няколко меча, брадва, ножове за мятане в колана. Над бойното си облекло бе наметнал челен плащ, закопчан на рамото с декоративната игла на центурионите: върху нея имаше пръчка без листа и думите Primi Ordines³¹. Джулиън се почувства полугол в сравнение с него. - Трябва да отидем при средоточието на лей-линиите и да спрем Фейд...

Джулиън се огледа наоколо, към Ема и Марк, към Тай и Ливи, и накрая към Дру.

- Знам, че познаваме Малкълм, откакто се помним. Ала той е убиец и лъжец. Магьосниците са безсмъртни, но не са неуязвими. Видите ли го, пронижете го в сърцето.

Думите му бяха последвани от мълчание, нарушено най-сетне от Ема.

- Той уби родителите ми. Аз ще бъда тази, която ще прониже сърцето му.

Кийрън повдигна вежди, но не каза нищо.

- Джулс. - Марк се приближи до Джулиън; косата му, която Кристина бе подстригала, бе разчорлена, под очите му имаше сенки. Ала в ръката, която положи върху рамото на брат си, имаше сила. - Ще ми нарисуваш ли една руна, братко? Защото се боя, че без тях, ще бъда в неизгодно положение в битката.

Джулиън посегна автоматично към стилито си, а после спря.

- Сигурен ли си?

Марк кимна.

- Време е да се отърся от кошмарите. - Той дръпна яката на тениската, оголвайки рамото си. - За смелост - каза, избирайки си руна. - И за пъргавост.

Останалите обсъждаха как най-бързо да стигнат до средоточието, ала Джулиън усещаше погледите на Ема и Кийрън върху себе си, докато слагаше едната си ръка на гърба на Марк, а с другата нарисува две руни. При първото болезнено докосване Марк се напрегна, но начаса се отпусна, изпускайки меко дъха си.

Когато Джулиън приключи и свали ръце, той се изпъна и се обърна към него. Въпреки че не беше плакал, разноцветните му очи лъщяха. За миг на света не съществуваше никой освен Джулиън и брат му.

- Защо? - попита Джулиън.

- Заради Тави - отвърна Марк и изведнъж в стиснатите устни и в решителната извивка на челюстта му Джулиън видя себе си. - И защото съм ловец на сенки - добави Марк и погледна към Кийрън, който се взираше в тях така, сякаш стилито бе белязало неговата кожа. Любовта и омразата имат свой собствен език, помисли си Джулиън, и именно на него говореха Марк и Кийрън сега. - Защото съм ловец на сенки - повтори той и като изпъна рамене, оправи тениската си, а очите му бяха пълни с негово лично предизвикателство. - Защото съм ловец на сенки.

Кийрън се оттласна почти яростно от масата.

- Казах ви всичко, което знам - заяви той. - Нямам повече тайни.

- И предполагам, че си тръгваш - каза Марк. - Благодаря ти за помощта, Кийрън. Ако отиваш в Дивия лов, предай на Гуин, че няма да се върна. Никога, независимо какви правила решат да измислят. Кълна се, че...

- Недей да се заклеваш - прекъсна го Кийрън. - Не знаеш какво може да се промени.

- Достатъчно. - Марк понечи да се извърне.