Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 19

Даяна изпусна дъха си.

- Ема, сигурна ли си?

Ема преглътна един гневен отговор. Разбираше защо Даяна й задава този въпрос. През годините бяха попадали на толкова фалшиви следи, толкова много пъти Ема бе решавала, че е открила улика или превод на символите, или пък някаква история в мундански вестник... и всеки път се бе оказвало, че греши.

- Просто не искам да храниш фалшива надежда - добави Даяна.

- Знам - отвърна Ема. - Ала не бива да го пренебрегна. Не мога да го пренебрегна. Ти ми вярваш. Ти винаги си ми вярвала, нали?

- Че не Себастиан Моргенстърн уби родителите ти? 0, миличка, знаеш, че ти вярвам. - Даяна я потупа лекичко по рамото. - Просто не искам да бъдеш наранена, пък и Джулиън го няма...

Ема я зачака да продължи.

- Ами Джулиън го няма и е по-лесно да бъдеш наранена. Парабатаите смекчават болката на другия. Знам, че си силна, така е, ала това е нещо, което те поряза много дълбоко, когато беше още дете. Става ли дума за нещо, свързано с родителите, реагира дванайсетгодишната, а не почти порасналата Ема. - Даяна потръпна и докосна слепоочието си. -Брат Енох ме вика - обясни тя. Мълчаливите братя можеха да общуват с ловците на сенки посредством телепатични съобщения, които чуваха единствено те, макар че, ако се наложеше, можеха да предават мислите си на цели групи. - Можеш ли да се върнеш в Института?

- Мога, но ако е възможно отново да видя тялото...

- Мълчаливите братя не са съгласни - твърдо заяви Даяна. - Ще открия каквото мога и ще го споделя с теб. Става ли?

Ема кимна неохотно.

- Става.

Даяна се отправи към Мълчаливите братя, разменяйки пътьом няколко думи с Кристина. Докато Ема стигне до пикапа, Кристина се присъедини към нея и двете се качиха мълчаливо. В продължение на един миг Ема остана да си седи, изцедена, а ключовете се поклащаха от ръката й. В огледалото за обратно виждане уличката се разкриваше пред нея, осветена от мощните фарове на колата. Даяна се движеше между облечените в бледи роби Братя. Прашецът по земята беше бял на ярката светлина.

- Добре ли си? - попита Кристина и Ема се обърна към нея.

- Трябва да ми кажеш какво видя - примоли се тя. - Беше близо до тялото. Чу ли Даяна да казва нещо на Братята? Наистина ли са същите символи?

- Не е нужно да ти казвам - отвърна Кристина.

- Аз... - Ема не довърши. Чувстваше се съкрушена. Беше объркала целия план за нощта, изгубила бе елфа престъпник, пропиляла бе възможността да огледа тялото и вероятно бе наранила чувствата на Кристина. - Знам, че не е нужно. Наистина съжалявам, Кристина. Не исках да ти навлека неприятности. Просто...

- Не казах това. - Кристина затършува в джоба си. - Казах, че не е нужно да ти казвам, защото мога да ти покажа. Ето. Разгледай ги.