Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 20
Касандра Клеър
Тя й протегна телефона си и сърцето на Ема подскочи -Кристина прехвърляше снимките, които беше направила на тялото и Братята, на уличката, на кръвта. На всичко.
- Кристина, обичам те - заяви Ема. - Готова съм да се оженя за теб
Кристина се изкиска.
- Забрави ли, че майка ми вече е избрала за кого ще се омъжа? Само си представи какво ще каже, ако доведа
- Не вярваш, че ще ме хареса повече от Съвършения Диего?
- Вярвам, че писъците й ще се чуят чак в Идрис.
Ема се разсмя. По тялото й се разля облекчение. Ето че все пак разполагаха с нещо. Улика, както би казал Тиберий.
Как само й липсваше Тай, помисли си тя и посегна да запали двигателя.
- Наистина ли каза на елфа, че ти скъса с Камерън, а не обратното? - попита Кристина.
- Моля ти се, недей да ми напомняш. Никак не се гордея с това.
Кристина изсумтя. Беше крайно неизискано.
- Можеш ли да дойдеш в стаята ми, когато се приберем? -попита Ема, докато включваше фаровете. - Искам да ти покажа нещо.
Кристина се намръщи.
- Не е някое странно родилно петно или брадавица, нали? Моята
- Не е брадавица! - Докато излизаше от уличката и се сливаше с трафика, Ема почувства как по вените й плъзва тревога. Обикновено се чувстваше изтощена след битка, когато адреналинът се отцедеше от тялото й.
Сега обаче се канеше да покаже на Кристина нещо, което никой друг освен Джулиън не беше виждал. Нещо, с което тя самата не се гордееше. Невъзможно бе да не се чуди как ще реагира Кристина.
2. Ни ангели в райската вис
- Джулиън го нарича Стена на лудостта – каза Ема.
Двете с Кристина стояха пред широко отворената врата на дрешника в нейната стая. В него нямаше никакви дрехи. Облеклото на Ема, което се състоеше главно от рокли и дънки, които си беше купувала в магазини за дрехи втора употреба в Силвър Лейк и Санта Моника, висяха в гардероба й или бяха сгънати в чекмеджетата на скрина. Стените на дрешника в синята й стая (рисунката на една от стените в спалнята й, изобразяваща лястовици, прелитащи над кулите на един замък, беше дело на Джулиън - беше я направил, когато Ема за първи път се нанесе в стаята, и бе алюзия за символа на семейство Карстерс) бяха покрити с фотографии, изрезки от вестници и бележки, написани със стегнатия почерк на Ема.
- Използвала съм различни цветове за различните категории - обясни тя, посочвайки бележките. - Истории от мунданските вестници, проучвания на магии и на различни демонски езици, неща, които съм успяла да измъкна от Даяна през годините... Всичко, свързано със смъртта на родителите ми, което съм могла да открия.
Кристина дойде по-близо, за да разгледа, а после изведнъж се обърна към нея.
- Някои от тези ми приличат на официални документи на Клейва.
- Така е - потвърди Ема. - Откраднах ги от кабинета на консула в Идрис, когато бях на дванайсет.
