Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 7

Ласе Браун

***

И накрая искам да кажа и няколко думи за моя език и за някои артистични свободи, които си позволих за по-голяма яснота.

За да придам на "Лейди Калигула" повече от атмосферата латинската античност, съм се спрял на синтактични конструкции и на лингвистичния подход на моя рожден френски и на италианския. Но тъй като в същото време исках да направя английския си привлекателен за младите хора, съм използвал някои съвременни псевдоними и изрази като "Окей", "Няма начин!", "Дивак!", "Без майтап!", "Супер!" и т.н., които може и да изглеждат странно в устата на древните римляни.

Използването на такива изрази заедно с описанията на на пръв поглед съвременна мода в голотата, като ботуши с високи токове и дантелено бельо, говори, че нарочно съм позволил на жаргона на времето ми да проникне в римската епоха, за да акцентирам върху очевидните връзки между историята, която разказвам, и съвременната американска политика и морал, които също представляват важен аспект от романа ми.

Опитвам се да балансирам тези импровизации с различни латински термини, за да задържа читателя в класическата епоха, но съм поставил превода в скоби веднага след латинските думи (вместо в бележка под линия), защото смятам, че е по-добре да се прочете значението им веднага, въпреки че понякога това забавя ритъма. По-задълбочено обяснение на някои от най-често срещаните изрази може да се намери в моя РЕЧНИК в края на романа.

В този контекст ще забележите, че използвам оригиналните римски числа, за да обознача годините (които също са последвани веднага от годините според днешния календар), а също така споменавам доста често римските наименования на някои дни като например календи (първия ден на всеки месец), нони (местещ се ден между петия и седмия ден на месеца, който аз пък фиксирах нарочно на деветия ден от месеца, тъй като нони звучи като латинската дума за девет), както и иди (добре известния и в съвремието петнайсети ден от месеца).

Една от най-важните лингвистични особености на текста е и използването на думата "бритски" вместо "британски". Смятам, че хората и предметите от Британия от римско време трябва да се наричат брити и бритски това, звучи по-древно от съвременните "британски" и "британци", които съвсем не са някогашните брити.

Позволих си и друга литературна свобода при описанието на часовете и минутите, като използвах съвременните им еквиваленти, които не са съществували по време на гръко-римската епоха. Но щях наистина да се затрудня, ако се бях придържал към римските часове, защото щеше да се налага непрекъснато да обяснявам дължината им в сравнение със съвременните понятия. Трудно би било и да предам на днешния читател усещането за време, без да използвам минутите. Намалил съм доколкото е възможно пълното осъвременяване на времето, като съм ограничил до минимум минутите и като съм посочвал, че часовете са преди или след зазоряване, пладне или залез, така както са били обозначавани от древните римляни.