Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 9

Ласе Браун

Друзила Юлия Октавия беше навършила деветнайсет през октомври тази година (Annum DCCXC ab Urbe condita = 790 година от основаването на Рим = 37 г. сл. Хр.) и се чувстваше като повелителка на целия свят. Беше не само пряка кръвна правнучка на първия римски император Цезар Август, умрял преди 23 години на 77-годишна възраст, но и любимата сестра на Гай Цезар Калигула Германик, предприемчивия млад мъж, който успя да наследи покойния им чичо Тиберий и да стане трети император на Рим само девет месеца преди да навърши едва двадесет и четири години. Официалната ѝ титла беше имперска принцеса и тя ѝ даваше почти толкова власт, колкото на брат ѝ, неин любовник от дванайсетата ѝ година.

В огромния дрешник в покоите на Друзила, намиращи се на третия етаж на императорския дворец, построен по средата на склона на Палатинския хълм с изглед към Циркус Максимус, съобщиха за пристигането на трибуна на преторианците Акилий Требелий. Той влезе, спря се почтително и поздрави сестрата на Калигула с официалния римски поздрав – повдигане на дясната ръка на 45 градуса със сочеща напред длан и плътно прибрани и изпънати пръсти.

– Аве, Друзила, светлина на Рим! – възкликна красивият атлетичен трибун. Тя се усмихна и му подаде ръка, за да я целуне. Акилий носеше безупречно впечатляващата си униформа с позлатен нагръдник и класическия си римски офицерски шлем с гребен. Изглеждаше горд с високата си длъжност на елитен личен гард на римските владетели. Прислужницата дискретно отстъпи назад. Знаеше, че мъжът от време на време е интимен с нейната домина и е назначен за трибун по нейно настояване пред новия император.

– Какви новини ми носиш, Акилий? – попита принцесата.

– Нося ти подарък за Деня на раждането на слънцето – отвърна трибунът и ѝ поднесе кожена кутия. Тя я отвори. Вътре имаше украсена със смарагди златна фиба за коса.

– Благодаря ти, скъпи. Прекрасна е – каза тя с гърления си чувствен глас, постави фибата до червените си къдри и я разгледа в огледалото.

– Тирейска е, от личните скъпоценности на Клеопатра, продадени миналия месец в Александрия – обясни Акилий. – Никоя жена на света не я заслужава повече от теб, моя разкъсваща сърцето ми красавице.

Друзила върна фибата обратно в кутията. След това прегърна трибуна и му позволи да я целуне леко по устните.

– Вече стана почти нундинум (римската седмица от осем денонощия, заключени между пазарните дни) откакто не съм те виждал насаме – прошепна той в ухото ѝ. – Кога ще намериш време за нас, Друзила?

– И това ще стане, Акилий – отговори младата принцеса и го притисна по-силно. – Бях ужасно заета с държавни дела, но искам да останеш мой приятел, винаги верен на мен.

– Така ще бъде, богиньо моя! – обеща младият мъж и притисна ръцете ѝ към гърдите си. – Никога няма да забравя обичта ти и подкрепата ти пред цезаря.

– Добре... Разчитам на теб – каза Друзила и с жест му позволи да се оттегли.

– Довечера ще вечерям у родителите си в чест на Деня на раждането на слънцето – съобщи ѝ той. – Ако нямаш други заповеди, ще се върна за дежурството си утре рано сутринта преди началото на императорския съвет.