Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 8

Ласе Браун

Може би ще се заинтригувате от факта, че изобщо не съм употребил думите "романтичен" или "романтика". Въпреки че "Лейди Калигула" освен всичко друго е и любовен роман, и тези думи (романтика и романтичен) звучат много римски, те са се появили повече от 1000 години след Калигула в Прованс (някогашна римска провинция в Южна Франция). Те носят усещане за платоническа любов, която днес ми звучи не само отвратително клиширана заради използването ѝ за целите на цензурата, но и лишена от усещането за физическо напрежение и от трансгресивното значение на "истинската любов", която предполага, че хората се изпълват един друг и напълно притежават тялото, ума и душата на другия без оглед на конвенционалните изисквания и на желанието за обвързване или обществено одобрение.

Ласе Браун

Октомври 1999 година

Основна библиография

(1) Грейвз, Робърт. Аз, Клавдий. Божественият Клавдий. Издадена на бълг.: С., Народна култура, 1972.

(2) Маккълоу, Колийн. Пръв сред римляните. Венец от трева. Любимци на съдбата. Жените на Цезар. Цезар. Войната с галите. Цезар. Рубикон. Издадени на бълг.: С., Плеяда, 1995-2002.

(3) Барет, Антъни А. Калигула – развалата на властта. Йейл Юнивърсити Прес, Ню Хевън, 1990.

(4) Светоний. Животописи на цезарите. Написана на латински около 100 г. сл. Хр., издадена на бълг: Дванадесетте цезари. С., Наука и изкуство, 1981.

(5) Дион Касий. Римска история (Romaike historia). 80 книги, написани на гръцки около 210 г. сл. Хр.

(6) Тацит. Анали. 16 книги – без 5 липсващи, написани на латински около 110 г. сл. Хр. (на бълг. е издадена само "Германия").

(7) Танахил, Рей. Сексът в историята. Скейърбъро Хауз, 1992.

(8) Оутс, Джоан. Вавилон. Теймс атр; Хъдзън, Лондон, 1979.

(9) Ферил, Артър. Калигула– императорът на Рим. Теймс атр; Хъдзън, Лондон, 1991.

1.

– Дръпни изцяло дневните пердета – нареди Друзила, докато се наслаждаваше на елегантните си нови одежди в идеално излъсканите сребърни огледала на дрешника си.

С бърз жест с главата анцилата (прислужница, обикновено робиня), която се грижеше за гардероба на Друзила, предаде заповедта и четири момичета се затичаха към прозорците. Час преди здрачаване косите лъчи на слънцето позволяваха на високата принцеса, издънка на Юлиите, да разгледа по-добре дрехата си. Направена от няколко пласта син муселин, прихванат с малки златни верижки, тя разкриваше достатъчно от тялото ѝ и подчертаваше чувствените ѝ извивки, без да лишава потенциалните ѝ нови любовници от откривателската тръпка. Под пълните с възхита погледи на десетте млади робини, които ѝ прислужваха, тя прекара пръсти през къдравата си червена коса, повдигна я над раменете, навлажни месестите си устни и ъгълчетата на красивата си голяма уста. След това повдигна най-горния пласт на дрехата към гърдите и се залюля напред-назад, за да провери как меката тъкан се стеле по стройните ѝ бедра.