Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 5

Но клеветническата кампания, подготвена от Светоний и Дион Касий, е преповторена под различни форми от много други историци – древни и съвременни, – които създават около Калигула свят, пълен със зверства и зло. Тук би трябвало да ми зададете въпроса: "Какво те накара теб, Ласе Браун, да решиш, че младият владетел на Рим е смел, решителен и отговорен император, който през краткото си управление е предизвикал и пробудил у съвременниците си страстите, описани в романа ти?"

За единствен достоверен източник за живота на Калигула и неговото наследство би трябвало да се смята прочутият и много надежден римски историк Публий Корнелий Тацит, писал за него повече от 70 години след смъртта му. Дали наистина педантичната грижа на Тацит за историческа достоверност хвърля нова светлина върху битието на нашия приятел Кал?

Ето така оформих своята позиция. Обърнете внимание на фактите и използвайте въображението си...

Книгите от шеста до десета от "Аналите" (6) на Тацит, или по-точно петте, занимаващи се с Калигула, са "изгубени"! Целият му труд се е състоял от 16 книги и е бил посветен на Юлиево-Клавдиевата династия след Август – 23-те години управление на Тиберий, 4-те на Калигула, 12-те на Клавдий и 14-те на Нерон.

Като се има предвид, че първите пет книги са посветени на огромен брой важни военни кампании и събития от 23-годишното управление на Тиберий и че последните шест-седем книги отразяват последните 26 години и се занимават с постиженията на Клавдий, завоевателя на Британия, и с невероятните живот и политика на Нерон, съм се питал неведнъж: "Защо сериозен историк като Тацит е решил да напише пет книги за само четиригодишното управление на Калигула?"

И защо тези книги са изчезнали? Защо точно тези, а не други? Това съвпадение не е ли силно подозрително?

Както научаваме от Светоний, Калигула е бил луд и вманиачен по безсмислени начинания. Според Дион Касий този император не е завладял никакви земи, а само за кратко се появил с огромна армия от 250000 воини (!) на римския южен бряг на Ламанша с намерение да прекоси бурните води и да стъпи с легионите си на британска земя, но накрая променил решението си и се върнал в Рим.

Тогава?... Какво ли пък е описвал Тацит за "скучните" няколко години в толкова много книги от "Аналите"? Тук обикновено цитирам Алберт Айнщайн: "Въображението е по-важно от знанията."

Никой не може да ме убеди, че книгите на Тацит са изчезнали случайно. И никой не може да ме накара да повярвам, че като посвещава на краткото управление на Калигула същия брой книги като на пет пъти по-дългия, пълен със събития период на Юлиево-Клавдиевата династия, той е имал намерение да разкаже само същите смешки като своя съвременник Светоний? Това струва ли ви се достоверно?

В романа си предлагам своята версия за първите 12 месеца от дейността на Калигула като император на Рим, както и епилог, който обобщава историческите събития, задвижени по време на тези 12 месеца. В този контекст съм отделил изключително внимание на конфликта между блестящия свободомислещ потомък на Юлиите, който става римски император на двайсет и четири години, и така наречените бони – опонентите на революционната му политика, изпълнени със завист към личния му успех сред римляните. Те както обикновено създали конспирация за убийството на великия човек, за да прикрият собствената си незначителност. Ще видим как Калигула се справя с тях.