Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 575

~ ~ ~ ~ ~

Харон – гръко-римско митологическо божество от подземния свят, изобразявано като мрачен, страшен старец. Задължението му било да пренася през река Стикс (която водела до Хадес, царството на смъртта) само тези души, които са получили подобаващото погребение или кремация. Събирал в отплата по една монета, която била поставяна ѝ устата на починалия по време на погребението.

~ ~ ~ ~ ~

Хати – загадъчно германско племе, обитаващо територията източно от река Рейн, което плячкосва някои римски градове в Източна Галия по времето на Калигула (37-41 г.).

Херкулес (наричан от гърците Херакъл) – този велик митологичен герой бил син на Зевс (Юпитер) и Алкмена. Алкмена била правнучка на Персей и следователно, тъй като Персей бил също син на Зевс, била също и праправнучка на Зевс. За да си легне с нея, Зевс се заклел, че първият син, който се роди в дома на Персеидите, ще стане цар на Гърция. Но ревнивата жена на Зевс, Хера (Юнона), разкрила любовната афера и приложила един от триковете си, за да е сигурна, че друг потомък на Персей, болнавият Евристей, ще се роди преди детето на Алкмена. Още докато бил в люлката си, на бебето Херкулес му се наложило да се защитава от яростта на Хера, която изпратила две змии да го убият. Евристей все пак станал цар на Гърция и излял ненавистта си срещу Херкулес, като го накарал да извърши прочутите Дванайсет подвига. В продължение на години Херкулес пътувал надалеч из всички страни, посичал чудовища и спасявал селяни и невинни девици. На хълма, на който по-късно бил основан Рим, Херкулес убил чудовището Как (виж стълбата на Как), а млякото и месото на гигантските крави, които Как откраднал преди това от него (това били кравите на чудовището Герион, с което Херкулес се преборил, за да отведе животните в Микена – неговият десети подвиг) щедро дарил на първите латински обитатели на Палатинския хълм. В чест на този подвиг римляните издигнали за Херкулес най-старото от своите места за богослужения, Ара Максима (Ara Maxima – Големия олтар) на Форум Боариум (Forum Boarium – пазара за добитък) и го почитали през цялото време на римската държава.

Херкулес винаги е изобразяван като извънредно силен, мускулест мъж, но не много висок. Той можел много да пие и да яде и имал репутацията на голям любовник с много любовници – жени, момичета, животни, нимфи, божества, момчета и дори силни мъже. По принцип бил мил и грижовен с редки пристъпи на гняв и ярост. Макар че често използвал голяма тояга, любимото му оръжие било лък. Като герой, Херкулес бил наполовина смъртен. Смъртта му е следствие от любовната му връзка с Деянира, дъщерята на цар Орей (бог на виното), който я бил обещал за жена на речния бог Ахелой. След като я похитил, Херкулес оставил Деянира в една пещера и отишъл да търси храна. При завръщането си намерил кентавъра Нес, същество наполовина кон, наполовина човек, да се съвкупява с Деянира и го убил с отровните си стрели. Преди да умре, Нес казал на Деянира да запази кръвта от раната му, тъй като ако някой носи дреха, напоена с тази кръв, ще я обича завинаги. Няколко години по-късно Херкулес се влюбил в младата дъщеря на друг чуждестранен цар. Връзката им била сериозна и Деянира направила всичко възможно, за да си върне Херкулес – изпратила му като подарък шал, напоен с кръвта на Нес. Кръвта обаче била отровна и няколко дни по-късно, след като Херкулес носил известно време шала около врата си, той умрял. Смъртното му тяло било изгорено на клада, а божествената му душа се пренесла на небесата и се качила на Олимп.