Читать «Лейди КАЛИГУЛА» онлайн - страница 4

Въпреки това не искам да имате проблеми с историческите препратки и генеалогичните връзки, които лежат в основата на моето повествование. Те са напълно верни и в пълно съгласие с регистрираните от историците събития от миналото. Но в същото време има прекалено много загубени, скрити или нарочно унищожени документални първоизточници и празнините, зейнали след тях, са запълнени с недостоверни интерпретации.

Затова съм се облегнал на университетското си обучение по римско право, на продължаващата цял живот страст по римската история, политика, митология и пищен живот, както и на обширните си изследвания за характерите, конфликтите, географията и героите на предхристиянски Рим, за да оборя недостоверното във версиите и писанията на официално признатите учени от съвремието.

По-специално Калигула винаги е предизвиквал противоречиви тълкувания. Въпреки липсата на източници от времето на четиригодишното му управление и непосредствено след това изобилстват погрешни интерпретации на живота му и дейността му като император.

Преди доста време, когато започнах да чета за него, бях поразен! Повечето учени и романисти бяха унищожителни спрямо този млад човек, наричаха го чудовище, луд, употребяваха и други подобни епитети, а всичко, което знаеха за него, идваше от двама – повтарям двама – изключително ненадеждни и обичащи интригите римски историци (Светоний и Дион Касий), които са писали за Калигула 60 до 180 години след смъртта му! И колкото повече се опитвах да вникна в смисъла между редовете, толкова повече осъзнавах откъде идва враждебността към него.

Да... върху Калигула се изсипваха същата раздираща завист, злоба и самодоволство, същото изпълнено с омраза морализаторстване, което прикрива лъжите и клеветите за бунтарите, опълчвали се откакто свят светува против "защитниците на статуквото".

Донякъде те извираха от така наречените бони, или "първенците", "праведниците" – дясното крило на римското общество, основано от прословутия цензор Катон около два века преди Калигула и отговорно за убийството на Юлий Цезар. Отчасти се подхранваха от християнските "морализатори" от средните векове, които са изтезавали и убивали всеки несъгласен с техния морал, но са възпявани без прекъсване от своите лакеи чак до наши дни.

Всички те изливат отровната си неприязън към римския император, чийто дързък, демонстративен и екстравагантен начин на живот и самонадеяно и революционно управление застрашават старите догми на закостенялото, доминирано от мъжете римско общество и конспиративната политика на Сената.

Няколко либерални историци от XX век, като любимия ми Антъни А. Барет (3), отхвърлят лъжливите, преувеличени и будещи смях разкази за Калигула, но дори консервативните автори са съгласни, че писанията на двамата – Светоний и Дион Касий – са пълни със слухове и инсинуации.

Според "Енциклопедия Британика" повествованието в "De vita Caesarum" (4) на Светоний е – цитирам: "подправено с клюки и живописни анекдоти, които не са проверени изчерпателно за достоверност", а "Romaike historia"(5) на Дион Касий – цитирам: "не блести с безпристрастност и критични исторически умения".